— Ще намеря начин да ви заведа до Шуба. Сигурен съм, че сахиб полковникът не би искал да пътувате сама обратно до Делхи.
— В това съм напълно сигурна — съгласи се Ориса. — Почакайте да ви донеса кесията си. И двамата знаем, че индийките никога не носят в себе си пари, още повече, когато ги придружава мъж.
Ориса се качи обратно в купето. Видя, че персийката вече се е събудила. Заговори я на английски.
— Бих искала да поговоря с вас, без да ни разберат другите.
— Тогава говорете бавно — помоли я тя.
— Трябва да стигна до чичо си, който е полковник от Кралските войски. Но старшината смята, че на границата има големи неприятности. За мен ще е опасно да пътувам с моите дрехи, тъй като всички ще разберат, че съм чужденка, при това англичанка. Ще се наложи да пътувам облечена така, както съм сега. Мога ли да ви помоля за една услуга?
Гласът и издаваше голямото й смущение. Ала нямаше друг избор и затова продължи да обяснява.
— Мога ли да задържа сарито, което така услужливо ми дадохте да облека за нощта? Веднага, след като стигна при чичо си, ще ви изпратя в Бомбай парите за него. Заклевам се, няма да ви измамя!
— Не мога да приема пари от вас. Това е немислимо. Приемете го като подарък от мен.
— Не мога — започна да я увещава момичето. Спорът продължи повече от десет минути. Накрая персийката се съгласи да приеме като подарък белите тънки кожени ръкавици на Ориса, които бе видяла в чантата й.
— Много ви благодаря — съгласи се със замяната дребната персийка. — Такива фини ръкавици в Индия не мога да намеря.
След това Ориса помоли също така за малко къна, с която да нарисува дланите на ръцете си, и боя за червеното бинди на челото.
Когато всички приготовления бяха привършени, всички пътнички в купето бяха посветени в тайната. Момичето внимаваше единствено да не разберат къде точно отива. Любезните индийки й дадоха също така въглен да почерни по традиционния за тях начин очите си. Настояха да приеме и няколко гривни.
— Всички индийки, даже най-бедните, носят някакви украшения — убеждаваха я те. — Ще предизвиквате подозрение, ако нямате дори почти задължителните гривни. Хората ще помислят или, че сте много бедна, или че съпругът ви нехае за вас.
Подготовката на момичето за новата авантюра се превърна в игра, в която взимаха участие всички пътнички. Ноктите, дланите на ръцете и стъпалата на краката й бяха изкусно нарисувани с къна. Обградените с черен въглен очи станаха омайни като на всяка жена от Изтока, по средата на челото й се появи тъмночервено бинди.
Като израз на дълбоката си благодарност Ориса подари на спътничките си по нещо дребно — малко от останалата копринена панделка след подновяването на зелената й официална рокля, неголямо парче тюл, две оплетени с дантела носни кърпички, направени от самата нея.
Знаеше, че подаръците са твърде дребни, но се компенсираха с това, че бе дала повод на пътуващите с нея индийки да разказват и се хвалят, че са взели участие в толкова необикновени неща.
Много скоро след като Ориса бе напълно готова, влакът започна да намалява скорост. Пристигаха в Пашавар. Възбудата й нарастваше с всяка измината минута.
„Сега вече ми предстои наистина голямо приключение!“ — каза си Ориса.
ШЕСТА ГЛАВА
Когато Ориса видя „каруцата“, която старшината бе наел, изпита желание да се засмее на глас. Едва ли имаше нещо по-смешно от първобитната количка, която приличаше на обикновен сандък на колела, какъвто всъщност беше.
Отгоре с канап бе вързана една по-голяма дъска, която трябваше да пази сянка на двамата души, които едва можеха да се поберат на седалката. Да не говорим за това, че място за багаж почти нямаше.
Старшината я бе предупредил за това още преди да тръгне да търси превозно средство, с което да стигнат до Шуба. Багажът й щели да оставят на съхранение, докато тя намери кого да изпрати, за да го приберат при чичо й.
— Дано всичко мине добре, мемсахиб. Тогава от крепостта сигурно ще изпратят каруца, която да прибере багажа ви. Не трябва да забравяте, че индийките пътуват с малко багаж.
Ориса намери удобно ъгълче в чакалнята, отвори и пререди почти целия си багаж. Намери нещо като голяма торба от конопено платно и в нея сложи съвсем малко вещи, които прецени, че ще й бъдат необходими на първо време.
Взе две муселинени дневни рокли и една вечерна, тъй като бе уверена, че чичо й няма да разреши да се разхожда из крепостта облечена в сари. Понеже знаеше, че в северните провинции нощем става студено, при роклите сложи и един сравнително по-топъл шал.