— Баща ми отиде със свещеника до гробището в двора на църквата. Помислих че знаеш, че тя трябва да бъде погребана днес!
— ТЯ? Не си затормозявам главата заради селяни! Не знам коя е тя — отговори Кармила с леко проблясване в хубавите си очи.
— Тя е бедно момиче, което помислило, че е видяло дух преди две седмици и оттогава бавно гаснело, до вчера, когато издъхна.
— Не ми разказвай нищо за духове! Тази нощ аз няма да спя, за разлика от теб!
— Надявам се, че не се задава чума или треска. Всичко твърде много напомня на това — продължих аз. — Младата жена на свинаря умря само преди седмица, помислила, че нещо я хванало за гърлото както лежала в леглото си и едвам не я задушило. Татко казва, че такива ужасни видения придружават някои стадии на треската. Но тя се е чувствала добре предния ден. След това отпаднала и умря преди седмица.
— Добре! Надявам се, че НЕЙНОТО погребение е приключило и НЕЙНИЯ химн е изпят, и нашите уши няма да бъдат измъчвани от онова неблагозвучие и непонятен език. Това ме изнервя. Седни тук до мен! Седни по-близо, хвани ръката ми, стисни я силно — силно, още по-силно!
Бяхме се върнали малко назад и доближили до друга пейка. Тя седна. Лицето и претърпя промяна, която ме разтревожи и дори ужаси в един момент. То потъмня и стана ужасно синкаво. Зъбите и ръцете й бяха силно стиснати, тя се мръщеше и стискаше устни.
Гледаше в земята пред краката си и трепереше цялата като продължително се тресеше подобно на неудържим пристъп на малария. Сякаш цялата й енергия бе впрегната в потушаване на пристъпа, с който тя тогава безмълвно се бореше. Накрая един слаб конвулсивен вик се изтръгна от нея и истерията постепенно затихна.
— Така! Така се получава като се задушават хора с химни! — каза тя накрая. — Дръж ме, дръж ме още! Минава ми.
Кризата постепенно премина и вероятно за да разсее мрачното впечатление, което зрелището бе оставило върху мен, тя стана необикновено оживена и разговорлива. Така се прибрахме у дома. Това бе първия път, когато я виждах да проявява някакви определени симптоми на онази крехкост в здравето, за които майка й бе говорила. За първи път я виждах да проявява нещо като раздразнение. И двете преминаха като летен облак и аз — още веднъж след това бях свидетел на тази нейна моментна проява на раздразнение. Ще ви кажа как се случи.
Двете гледахме през един от високите прозорци на гостната, когато през подвижния мост в двора премина фигурата на скитник, когото аз познавах много добре. Обикновено той посещаваше замъка два пъти годишно. Бе фигура на гърбав човек с изострени слаби черти на лицето, които обикновено придружават недъгавостта. Той имаше островърха черна брада и се усмихваше до уши показвайки своите бели зъби. Бе облечен в светложълто, черно и яркочервено, опасан с повече каиши и колани отколкото можех да преброя. От тях висяха всевъзможни неща. Отзад носеше един вълшебен фенер и две кутии, които аз познавах добре, в едната имаше саламандър, а в другата мандрагора. Тези чудовища караха баща ми да се смее. Те бяха сбор от части на маймуни, папагали, катерици, риби и таралежи, изсушени и пришити заедно с голяма точност и с потресаващ ефект. Имаше цигулка, кутия за фокуси, чифт рапири, маски, няколко други загадъчни кутии, подрънкващи около него и черен жезъл с меден накрайник в ръката си. Негов спътник бе едно космато кльощаво куче, което го следваше по петите, но се спря подозрително при подвижния мост и след малко започна зловещо да вие.
Междувременно скитникът, както стоеше в средата на двора, повдигна своята смешна шапка и ни направи силно церемониален поклон, изказвайки своите поздравления многословно на отвратителен френски и не по-добър немски. После извади цигулката и започна да скрибуца весела мелодия, придружавайки я с фалшиво пеене и танцувайки със смешно изражение и подвижност, които ме накараха да се смея за разлика от виенето на кучето. След това той се приближи до прозореца с много усмивки, приветствия и с шапка в лявата ръка, цигулка под мишница, неспирен поток от думи, бързо направи дълга реклама на всичките си изпълнения и умения, които той постави в наша услуга. Остави на нашето желание избора да покаже всички любопитни и развлекателни неща, които бяха по силите му.
— Ще бъде ли угодно на дамите да купят един амулет против злия дух, който чувам се движи като вълк в тези гори? — каза той, пускайки шапката си на плочите. — От него умират наляво и надясно, а тук има магическа сила, която никога не отказва. Забодете го само за възглавницата и вече можете да му се смеете в лицето!