Тези магически сили се състояха от продълговати парчета тънка кожа с кабалистични знаци и диаграми върху тях. Кармила моментално купи едно, така направих и аз. ТОЙ гледаше нагоре и ние му се усмихвахме развеселени, поне мога да говоря така за себе си.
Неговите пронизващи черни очи сякаш усещаха нещо, което ангажираше любопитството му. След малко той извади една кожена кутия пълна с всякакви странни и малки стоманени инструменти.
— Погледнете тук, уважаема госпожице — каза той към мен. — Аз практикувам, освен другите по-маловажни неща и зъболекарското изкуство. Чума да отнесе кучето! — прекъсна той. — Мълчи, звяр! То така вие, че уважаемите дами не могат да чуят и дума. Вашата благородна приятелка, младата дама вдясно от вас, има най-острия зъб, дълъг, тънък, изострен като шило, като игла! Ха, ха! С моя силен и остър поглед го видях ясно, когато гледах нагоре и ако случайно наранява младата дама, пък и сигурно е така, ето ме тук, с моите пили шипки и клещи! Ще го направя объл и тъп ако уважаемата дама желае и вече няма да бъде зъб на риба, а на млада дама като нея. Хей! Неприятно ли е на младата дама? Много дързък ли бях? Обидих ли я?
Младата дама наистина изглеждаше много ядосана, защото се отдръпна от прозореца.
— Как може този шарлатанин да ни обижда така? Къде е баща ти? Ще поискам наказание за него! Баща ми щеше да заповяда да завържат такъв негодник за кладенеца, да го шибат с коларски камшик и да го жигосат до кости с печата на замъка!
Тя се отдръпна една или две крачки от прозореца, седна и едва изгубила от погледа си оскърбителя утихна така внезапно, както и бе избухнала. Полека възвърна своя нормален тон сякаш забрави за дребния шарлатанин и неговите прищевки.
Баща ми не беше в настроение нея вечер. На влизане ни каза, че имало още два случая с фатален край, много подобни на случилите се напоследък. Сестрата на един млад селянин от имение на една миля от тук, била много болна и според нейните описания била нападната почти по същия начин и сега бавно, но постоянно гаснела.
— Всичко това — каза баща ми — се отнася до естествени причини. Тези нещастни хора се заразяват взаимно със своите суеверия и така повтарят във въображението си сцените на ужас, обладали съседите им.
— Но самото обстоятелство плаши ужасно! — каза Кармила.
— Е и какво? — запита баща ми.
— Толкова се страхувам от мисълта, че ще ми се привидят неща! Мисля, че това би било толкова лошо, колкото и в действителност.
— Ние сме в ръцете на Бога. Нищо не може да се случи без негово разрешение и всичко ще свърши добре за онези, които го обичат. Той е нашия верен създател, ТОЙ ни е създал всички и ТОЙ ще се грижи за нас!
— Създател! ПРИРОДА! — повтори младата дама в отговор на милия ми баща. — И тази болест, която обхваща страната е природна. Природа! Всички неща произлизат от природата — нали? Всички неща в пространството, на земята и под земята, действат и живеят както природата повелява? Така мисля аз.
— Докторът каза, че днес ще дойде тук — каза баща ми след известно мълчание. — Искам да зная какво мисли той за това и какво мисли, че е най-добре да направим.
— Докторите никога не са ми помагали! — каза Кармила.
— Значи си била болна? — запитах аз.
— По-болна отколкото някога си била — отговори тя.
— Отдавна ли?
— Да, много отдавна. Аз страдах от същата тази болест, но забравям всичко освен болката и слабостта и те не бяха толкова силни, както при други болести.
— Тогава беше много млада, нали?
— Така е, но нека да не говорим повече за това! Нали не би наранила приятел? — Тя немощно ме погледна в очите, нежно прекара ръка на кръста ми и ме изведе от стаята. Баща ми се занимаваше с някакви документи до прозореца.
— Защо баща ти обича да ни плаши? — каза красивото момиче с въздишка и леко потреперване.
— Той не ни плаши, скъпа Кармила, това е последното нещо, за което той би помислил!
— Страхуваш ли се, мила?
— Твърде много, ако си представях, че има някаква истинска опасност да бъда нападната като тези клети хора тук.
— Страхуваш ли се да умреш?
— Да! Всеки се страхува.
Късно през деня дойде докторът и разговаря с татко известно време в кабинета. Той бе опитен човек, на шестдесет и повече години, бе напудрен и бръснеше лицето си гладко като огледало. Двамата излязоха от стаята заедно и аз чух татко да се смее и да казва:
— Учудвам се на такъв мъдър човек като теб! Какво ще кажеш за крилатите коне и драконите?
Докторът се усмихваше и даде отговор с поклащане на главата:
— Въпреки всичко, животът и смъртта са загадъчни състояния и ние знаем малко за техните възможности.