Или, по-просто казано, учени-убийци.
Пейнтър отвори папката. Най-отгоре беше досието на ръководещия мисията.
Доктор и капитан Грейсън Пиърс.
Снимката на агента го гледаше от горния десен ъгъл на страницата. Снимали го бяха по време на едногодишния му престой в Левънуърт. Остригана почти до голо тъмна коса, гневни сини очи. Уелският му произход си личеше по изпъкналите скули, широките очи и силната челюст. Червендалестият му тен обаче си беше сто процента тексаски, лице, обжарено от слънцето сред сухите хълмове.
Пейнтър не си направи труда да разлисти дебелото цели два пръста досие. Знаеше подробностите до последната. Грей Пиърс беше постъпил в армията на осемнайсет, при рейндж-ърите на двайсет и една, и се беше отличил както на бойното поле, така и извън него. После, на двайсет и три, го беше съдил военен съд, защото ударил офицер. Пейнтър знаеше и тези подробности, както и предисторията между двамата в Босна. При подобни обстоятелства той сигурно би постъпил по същия начин. Само че в армията правилата бяха като изсечени в гранит. И награждаваният с медали и ордени войник беше лежал една година в Левънуърт.
Само че Грей Пиърс беше твърде ценен, за да го отстранят завинаги.
Обучението и уменията му не биваше да отидат на вятъра.
Сигма го беше прибрала преди три години, директно от затвора.
Сега Грей беше пионка в играта между Гилдията и Сигма.
Пионка, която всеки момент щеше да бъде пожертвана.
— Свързах се с охраната на базата! — каза Логан с огромно облекчение.
— Прехвърли ги…
— Сър! — Техникът скочи, както си беше впрегнат към компютърната конзола с кабела на слушалките. — Улавям слаб аудиосигнал.
— Какво? — Пейнтър пристъпи към него и вдигна ръка в знак да го свърже.
Техникът включи сигнала към колоните. Само слаб глас стигна до тях — видеосигналът си оставаше нечетлив.
Една фраза се различи.
— Мамамустараебатиитъпотията…
05:07
Фредерик, Мериланд
Грей ритна и уцели жената в хълбока. Усети задоволително поддаване, но не чу нищо. Ушите му звънтяха от сблъсъка на куршума с шлема му от кевлар. Изстрелът беше на-пукал наличника като гъста паяжина. Нещо от електрониката беше дало на късо и лявото му ухо направо гореше, да не говорим за вбесяващия статичен шум.
Той обаче не обърна внимание на това.
Измъкна карбонизирания кинжал от канията на китката си и се хвърли под масите. Нов изстрел, не по-силен от хрип-яща кашлица, се промъкна през звънтежа в ушите му. От! ръба на масата се отчупиха трески.
Той излази от другата й страна, приклекна и огледа помещението. Когато я ритна, жената беше изпуснала фенерчето и сега то лежеше на пода и хвърляше сенки във всички посоки. Грей опипа гърдите си. Мястото, където убийцата го беше уцелила с първия изстрел, още го болеше.
Но нямаше кръв.
— Течна телесна броня — извика от сенките жената.
Грей се сниши още повече, опитваше се да определи местоположението й. При гмурването под масата вътрешният дисплей на шлема си беше омешал настройките и холографските му образи примигваха несвързано и нарушаваха чистотата на зрителното му поле, но Грей не смееше да го свали.
Шлемът му беше най-сигурната защита срещу оръжието в ръцете на жената.
Шлемът и комбинезонът му.
Убийцата беше права. „Течна телесна броня“. Изработена от Изследователската лаборатория на американската армия през две хиляди и втора. Тъканта на комбинезона му беше напоена с втвърдяваща течност — твърди микрочастици силиций в разтвор на полиетилен гликол. При нормални движения материята се държеше като течност, но при удар от куршум се втвърдяваше в почти непробиваем щит. Костюмът току-що му беше спасил живота.
Засега поне.
Жената се обади отново, преспокойно, докато бавно описваше кръг по посока на вратата.
— Натъпках сградата с Ц-четири и тротил. Лесна работа — и без това чака ред да я разрушат. Армията на САЩ беше така добра да ми подготви жиците. Аз само промених малко детонатора и вместо да се срути навътре, сега сградата ще предаде богу дух с истинска експлозия.