Грей си представи гейзера от дим и отломки, литнал високо в ясното утринно небе.
— Епруветките с антракс… — измърмори той, но явно достатъчно силно, за да се чуе.
— Стори ми се подходящо да използвам взривните материали на базата като система за токсично заразяване.
„Боже, тази откачалка е превърнала цялата сграда в биологична бомба“.
А и с този силен вятър не само базата беше в опасност, а и близкият град Фредерик.
Трябваше да спре някак тази жена. Но къде беше тя?
Запромъква се предпазливо към вратата, нащрек за пистолета й, макар че това не биваше да го спира сега. Залогът беше твърде голям. Опита се да превключи на нощно виждане, но си заслужи само нова искра до ухото. Вътрешният дисплей продължаваше да примигва, заслепяваше го на моменти и му пречеше.
Майната му.
Грей отвори с палец заключващия механизъм и ядно смъкна шлема.
Въздухът миришеше едновременно на мухъл и на дезинфектанти. Ниско приведен, Грей държеше шлема в едната си ръка и кинжала в другата. Стигна до задната стена и се запромъква към люлеещата се врата. Виждаше достатъчно добре, за да е сигурен, че не е помръднала. Убийцата още беше в помещението.
Къде обаче?
И как би могъл да я спре? Стисна дръжката на ножа. Кинжал срещу пистолет. Кофти ситуация.
Долови леко разместване на сенките близо до вратата. Спря и застина неподвижно. Жената клечеше на метър от вратата, зад прикритието на една маса.
Водниста светлина се сипваше откъм коридора през прозорците на двойната врата. Зората наближаваше и бавно гонеше мрака от коридора. За да избяга, жената трябваше да се открие на по-светлия фон. Засега се придържаше към сенките на лабораторията без прозорци и можеше само да гадае дали противникът й е въоръжен, или не.
Грей трябваше да спре дай играе по гайдата на тази Лейди Дракон.
С широк замах метна шлема към отсрещната страна на лабораторията. Шлемът се стовари с трясък и дрънчене на стъкло — беше счупил един от старите резервоари.
Грей хукна към позицията й. Разполагаше само със секунди.
Тя изскочи от скривалището си, завъртя се в движение и стреля по посока на шума. Едновременно с това отскочи към вратата, сякаш да използва отката на пистолета си като начална скорост.
Грей се впечатли напук на всичко — но не толкова, че да се забави.
Вече бе вдигнал ръка и сега хвърли кинжала. Със съвършена тежест и баланс, карбонизираното острие литна с без погрешна точност.
Удари жената право в гърлото.
Грей не спря и за миг.
И едва сега осъзна грешката си.
Кинжалът отскочи безсилно и изтрака на пода.
„Течна телесна броня“.
Нищо чудно, че Лейди Дракон знаеше за комбинезона му. И тя носеше същия.
Все пак атаката наруши равновесието й. Тя падна тежко и коляното й изпука. Но като опитен убиец, нито за миг не изпусна мишената си от поглед.
От една крачка разстояние насочи зигзауера в лицето на Грей.
А този път той беше без шлем.
05:09
Вашингтон
— Пак загубихме връзка — ненужно отбеляза техникът. Пейнтър беше чул силния трясък преди миг, после сателитният сигнал млъкна като отсечен.
— Охраната на базата още е на телефона — каза заместникът му със слушалката в ръка.
Пейнтър се опита да навърже в някакъв смислен ред какофонията, която бяха чули.
— Той си хвърли шлема.
Другите двама го погледнаха озадачено.
Пейнтър сведе поглед към досието пред себе си. Грейсън Пиърс не беше глупак. Освен с военните си умения беше привлякъл вниманието на Сигма най-вече с резултатите от тестовете си за интелигентност. Определено беше над нормата, доста над нея, но имаше войници и с по-високи резултати от неговите. Решаващият фактор се беше оказало странното му поведение по време на престоя в Левънуърт. Въпреки тежкия физически труд в лагера, Грейсън се беше хвърлил надолу с главата в ускорено изучаване не на друго, а на химия за напреднали и даоизъм. Тази разнопосочност в интересите му беше заинтригувала Пейнтър и бившия директор на Сигма д-р Шон Макнайт.
В много отношения Пиърс се оказа ходещо противоречие — уелсец, който живее в Тексас, изучава даоизъм, а продължава да носи броеница и учи химия във военен затвор. Именно тази уникалност на ума му спечели членството в Сигма.