— В НАСА вече работят по този проблем, между другото.
— Дим и огледала — изръмжа Монк. — Според мен това е било — зрителна измама.
— Но къде е отишло всичко? — попита Сейчан.
Вигор се закашля. Рейчъл пристъпи към него. Той й махна да се успокои, че само си е прочиствал гърлото.
— Отишло е там, където не можем да го последваме — изграчи дрезгаво. — Бяхме преценени и оценката не е била в наша полза.
Грей усети, че Рейчъл се кани да обясни за фалшивия ключ. Стисна я лекичко и кимна към вуйчо й, който още не беше свършил. Може би причината не бе единствено във фалшивия ключ. Дали пък Вигор не беше прав? Дали не се бяха домогнали до нещо, за което не бяха готови?
Монсеньорът продължи:
— Древните са търсели източника на първичната светлина, искрата на цялото съществувание. Може би са открили порта към нея или път към постигането й. Говори се, че белият хляб на фараоните е помагал на египетските царе да се отърсват от смъртната си плът и да се въздигат като създания от светлина. Може би древните алхимици накрая се постигнали същото, открили са начин да преминават от този свят в следващия.
— Като пътуването през лабиринта — каза Кат.
— Именно. Лабиринтът може би символизира въздигането им. Оставили са портата тук за други, които да ги последват, но дойдохме ние…
— Твърде рано — прекъсна го изведнъж Рейчъл, сякаш обзета от внезапно вдъхновение.
— Или твърде късно — добави Грей. Думите току-що се бяха появили в главата му, сякаш от нищото, като блясък на фотографска светкавица, която го е ослепила за миг.
Рейчъл го погледна. Вдигна ръка и разтърка челото си.
Той съзря подобно на собственото си объркване в очите й, сякаш и нейните думи бяха дошли по своя воля. Надникна над ръба на нивото към напукания стъклен под долу, после отново обърна поглед към нея.
Може би не само Раул бе засегнат от светлината.
Дали някакво ехо не беше се задържало и в тях? Някакво разбиране, някакво последно послание?
— Твърде късно… или твърде рано — продължи Вигор и поклати глава. — Където и да са избягали древните със своите съкровища — в миналото или в бъдещето, — на нас са оставили само настоящето.
— За да си създадем свои собствени рай или ад — каза Монк. Продължиха да се изкачват мълчаливо, ниво след ниво.
На най-горното ги чакаше група френски полицаи, както и един добре познат им човек.
— Командире — каза Пейнтър. — Радвам се да ви видя. Грей поклати глава.
— И представа си нямате аз колко се радвам.
— Хайде да се качваме горе.
Преди да са помръднали, Вигор се отдели от ръката на Монк.
— Чакайте. — Тръгна неуверено, подпираше се с една ръка на парапета.
— Вуйчо… — разтревожено го повика Рейчъл.
Недалече от тях имаше каменна маса. Изглежда, не всичко от библиотеката беше изчезнало. На масата лежеше книга с кожена подвързия. Стъкления й похлупак обаче го нямаше.
— Каталогът — промълви Вигор със сълзи в очите. — Оставили са каталога!
Понечи да го вдигне, но Рейчъл го бутна внимателно встрани и сама взе книгата. Затвори я и я пъхна под мишницата си.
— Защо са го оставили? — попита Монк, докато прихващаше отново монсеньора.
— За да знаем какво ни чака — отговори Вигор. — Да ни дадат нещо, което да търсим.
— За да размахат пословичния морков пред магарето — каза Монк. — Страхотно. Можеха да оставят сандъче със злато… добре де, може би не със злато… повръща ми се вече от това проклето злато. Диаманти, сандъче с диаманти би било добре.
Закуцукаха към стълбището.
Грей хвърли последен поглед назад. Сега, когато пещерата беше празна, формата й се натрапваше по-отчетливо — конусовидна пирамида с върха надолу. Или горната половина на пясъчен часовник, сочеща надолу към стъкления под.
Но къде беше долната му част?
И изведнъж се сети и промърмори:
— Каквото е горе, такова е долу.
Вигор му хвърли остър поглед през рамо. Грей съзря разбирането и знанието в очите на възрастния мъж. Той вече беше стигнал до същия извод.
Златният ключ бе трябвало да отвори някаква порта, някакъв вход. Към долната част на пясъчния часовник. Но къде? Дали нямаше още една пещера под тази? Едва ли, реши Грей. Някъде обаче катедралата от знание чакаше. Онова, което бе висяло доскоро тук, бе просто отражение на друго място.