Точно както беше казал Монк. Дим и огледала.
Вигор го гледаше. Грей си спомни мисията на кардинал Спера — да опази тайната на влъхвите; той смяташе, че познанието само ще се разкрие, настъпи ли правилният момент.
Може би точно това беше смисълът на живота като път.
Търсенето.
Преследването на истината.
Грей сложи ръка върху рамото на монсеньора.
— Хайде да вървим.
Прегърнал Рейчъл, Грей тръгна нагоре по стълбите. От мрака към светлината.
ЕПИЛОГ
18 август, 11:45
Такома Парк, Мериланд
Грей натискаше педалите по Сидар Стрийт. Приятно му беше да усеща повея на вятъра и жарките слънчеви лъчи по лицето си. Имаше чувството, че през последните три седмици изобщо не е излизал от подземията на Сигма — прескачаше от едно заседание в следващото.
Току-що беше излязъл от една последна среща с Пейнтър Кроу. Основната й тема беше Сейчан. Агентката на Гилдията беше изчезнала яко дим, докато излизаха от Папския дворец — свърнала бе зад някакьв тъмен ъгъл и повече никой не я видя. Но Грей беше намерил сувенира, който Сейчан беше пуснала незабелязано в джоба му.
Драконовия й медальон.
Пак.
И докато първият медальон, оставен му при Форт Детрик, очевидно беше предназначен да го сплаши, в този Грей откриваше различно значение. Обещание. Обещание да се срещнат отново.
Кат и Монк също бяха привикани на срещата. Монк седеше и току попипваше новата си протеза, последен писък в медицинското протезиране. Притеснението му не се дължеше толкова на неудобство заради новата ръка, колкото заради предстоящата вечер. Двамата с Кат щяха да излязат на първата си истинска среща. Бяха се сближили след връщането си в Щатите. И колкото и да беше странно, Кат беше проявила инициативата и беше поканила Монк на вечеря.
След края на срещата Монк беше дръпнал Грей настрана, оглупял от нерви.
— Сигурно е заради механичната ръка. Има си режим на вибрация. Коя жена не би искала да излезе с мен?
Въпреки лекомислената задявка Грей видя искрените чувства и надеждата в очите на приятеля си. Както и немалка доза истински страх. Грей знаеше, че Монк още не е преодолял психическата травма заради осакатяването си, чувството на неувереност.
Надяваше се Монк да му се обади утре и да му каже, че всичко е минало добре.
Премести тежестта си на единия педал с коляно навън и взе на скорост завоя към Шеста улица. Майка му го беше поканила на обяд.
И макар че можеше да й откаже, имаше нещо, което отлагаше вече твърде дълго. Подмина редицата къщи във викториански стил, сгушили се на шарена сянка под елхи и кленове.
Зави по Батърнат Авеню, качи се на тротоара и натисна спирачките пред алеята на едноетажната къща. Свали си каската и качи велосипеда на верандата.
Извика през мрежестата врата:
— Мамо, тук съм!
Подпря колелото на парапета и отвори вратата.
— В кухнята съм! — извика майка му.
Грей подуши нещо изгоряло. Под таванските греди се беше насъбрал дим.
— Всичко наред ли е? — попита той и тръгна по късия коридор.
Майка му беше с дънки, карирана риза и престилка на кръста. Беше съкратила часовете си в университета наполовина и работеше два дни в седмицата. За да поддържа ситуацията у дома.
Дим изпълваше кухнята.
— Тъкмо правех печени сандвичи със сирене — каза тя; размахваше ръце да разсее пушека. — Обаче се обадиха от университета. И май съм ги оставила твърде дълго на грила.
Грей огледа купчината сандвичи в чинията. Всичките бяха изгорени до черно от едната страна. Опипа един. Сиренето дори не се беше разтопило. Как го правеше това майка му? Да изгори сандвичите, без дори да ги затопли? Сигурно беше нужен особен талант.
— Добре са си — каза Грей.
— Повикай баща си. — Тя размаха кърпата за бърсане на съдове, опитвайки се да разкара дима. — Той е отзад.
— Още къщички за птици? Майка му завъртя театрално очи.
Грей отиде при отворената задна врата и подаде глава навън.
— Татко! Обядът е готов.
— Идвам!
Майка му почна да слага чинии на масата.
— Ще сипеш ли портокалов сок? — помоли го тя. — Трябва да донеса вентилатора.
Грей отиде при хладилника, откри една кутия сок и започна да сипва по чашите. Когато майка му излезе, остави кутията със сока и извади от задния си джоб малко стъклено шишенце.