Грей застина до масата. За миг се върна старият гняв и още по-старото негодувание. Не се затвори за тези чувства, а ги остави да протекат през него.
Баща му, изглежда, усети нещо, защото спря да се люлее на стола и смени темата.
— Е, къде са прословутите сандвичи?
Думи отекнаха в главата на Грей. „Твърде рано… твърде късно“. Едно последно послание да се живее в настоящето. Да приемеш миналото и да не бързаш слепешката към бъдещето.
Баща му посегна към чашата с лъжицата вътре.
Грей я покри с ръка. После я вдигна от масата.
— Какво ще кажеш за една бира? Баща му кимна.
— Ето затова те обичам, синко.
Грей отиде при мивката, изля сока в канала и го изчака да изтече.
„Твърде рано… твърде късно“.
Време беше да заживее в сегашното. Не знаеше колко време му остава с баща му, но щеше да вземе каквото може и да го оползотвори по най-добрия начин.
Отиде при хладилника, извади две бири, отвори ги в движение, седна и сложи едната бутилка пред баща си.
— Казва се Рейчъл.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Благодаря ви, че тръгнахте с мен на това приключение. Както и преди, исках да се възползвам от този последен миг, за да отделя фактите от художествената измислица. Надявам се също да разпаля любопитството на някои от вас — да го разпаля достатъчно, за да потърсите още информация по темата. С тази цел описвам някои от книгите, които вдъхновиха сюжета на моя роман.
Нека започнем от началото. Прологът. Реликвите на влъхвите наистина се съхраняват в златен саркофаг в Кьолнската катедрала и керванът, пренасящ костите от Милано към Кьолн през дванадесети век, наистина е бил нападнат из засада.
Ако се придвижим напред към първа глава, „свръхчерно“е истинско вещество, създадено в Националната лаборатория по физика във Великобритания. Осмата топка е реално съществуваща конструкция във Форт Детрик (извинявам се, че се наложи да я катурна), а течната телесна броня, колкото и да е удивително, наистина съществува, изобретена от Изследователската лаборатория на американската армия.
Няма да навлизам в толкова специфични подробности относно цялата книга. Използвах горепосочените примери само за да покажа, че много от нещата в този роман, които на пръв поглед звучат като пълна измишльотина, всъщност почиват на реални факти. Онези от вас, които биха се заинтересували по-подробно, са добре дошли в моя уебсайт (jamesrollins.com).
Имперският драконов двор е реална европейска организация, чиито корени са още в Средновековието. Това е добронамерено общество с ударение върху церемониите, съставено от аристократи с различна степен на влияние. Кръвожадната секта, описана в тази книга, е плод на моето въображение и няма за цел да очерни никой от хората, свързани понастоящем с Двора.
Колкото до ядката на този роман, биха били необходими тонове хартия, дискутиращи всички „за“и „против“ истината както за металите в м-състояние, така и за дългата следа, която са оставили те през историята. За щастие, такава книга вече е написана, книга, която проследява в големи подробности пътеката от египтяните до наше време, включително странните ефекти на Майснеровите полета, свръхпроводимостта и магнетизма. Искрено съветвам всеки, който проявява и най-малък интерес към тези теми, да прочете книгата на сър Лорънс Гарднър „Изгубените тайни на Свещения кивот“. Тя беше личната ми библия, докато пишех този роман.
Като говорим за библии, сигурно имате доста въпроси за конфликта в раннохристиянската църква между последователите на Йоан и Тома. Две изключителни книги на тази тема са написани от носителя на Нашънъл Бук Ауорд Илейн Пейгълс — „Отвъд вярата: тайното евангелие на Тома“и „Гностическите евангелия“.
На онези от вас, които проявяват интерес към влъхвите и евентуалното братство, което съществува и до ден днешен, препоръчвам книгата на Ейдриън Джилбърт „Влъхвите: търсенето на една тайна традиция“.
Препоръчвам също и „Когато си в Рим, или Журнал на живота във Ватикана“ от Робърт Дж. Хъчинсън, комуто дължа много. Неговата книга е удивителен източник на прозрение към Ватикана и неговата история. И накрая, надявам се, че моят роман не само ви е забавлявал, а е повдигнал също и някои въпроси. В този ред на мисли ще завърша кратките си размисли за връзката между фактите й художествената измислица, като изтъкна още веднъж главната цел на гностичната традиция — да се търси истината… винаги и всячески. Това ми се струва подходящ край за този роман. И позволете ми да цитирам Матей 7:7: „Търсете, и ще намерите“.