— Добро утро, доктор Пиърс — каза секретарката.
— Здравей, Мелъди.
Младата жена не знаеше какво всъщност се крие долу и вярваше на изфабрикуваната история за мозъчния тръст, който също носеше името Сигма. Само охраната знаеше истината. Двамата въоръжени мъже кимнаха на Грей.
— Тръгвате ли си? — попита Мелъди.
— Само за час, после се връщам. — Грей прокара холографската си идентификационна карта през четящото устройство до бюрото й, после притисна палец към екрана, за да бъде отчетено, че напуска командния център. Винаги беше смятал, че системата за безопасност тук е прекалено усложнена. Вече не смяташе така.
Ключалката на външната врата се освободи с прещракване. Един от охранителите отвори вратата, излезе навън и я задържа.
— Приятен ден, сър.
Определението „приятен“ никак не пасваше на деня му дотук.
Напред се простираше дълъг коридор с ламперия, последван от стълбище, водещо към отворените за външни лица части на сградата. Грей излезе в просторно фоайе и подмина група японски туристи, развеждани от преводач и гид. Никой изобщо не го погледна.
Как беше… очевидното място е най-доброто скривалище.
Докато вървеше, Грей се заслуша в обясненията на екскурзовода, рецитирани напевно и сигурно за хиляден път:
— Дворецът Смитсониън бил завършен през 1855 — а, а крайъгълният му камък бил положен от президент Джеймс Полк. Той е най-голямата и най-старата от всички сгради на института и в миналото е приютявал оригиналния музей на науката и изследователските лаборатории. Сега обаче служи за административна сграда и информационен център за петнайсетте музея на института, националната зоологическа градина и много изследователски лаборатории и галерии. Последвайте ме, моля, и ще видим…
Грей стигна до един страничен изход от двореца Смитсониън и бутна люлеещите се врати. Нямаше търпение да излезе на свобода. Примижа срещу яркото слънце и вдигна ръка над очите си. Движението го сръга в ребрата. Коктей-лът от тиленол и кодеин явно губеше силата си.
Стигна до края на грижливо поддържания парк и поглед на назад към двореца. Получил галеното си име заради пара петите от червени тухли, кулите — кои по-големи, кои съв-сем малки, и високите куполи, „дворецът“ Смитсониън се смяташе за един от най-красивите представители на готи-ческия ренесанс в Съединените щати и сам по себе си беше сърцето на целия комплекс. Бункерът бил вкопан под него когато югозападната кула изгоряла до основи през 1866 — а и трябвало да бъде изградена наново. Тайният лабиринт бил проектиран като част от обновяването и накрая се превърнал в подземно бомбоубежище, предназначено да защити най-светлите умове на своето поколение… или поне онези във Вашингтон.
Сега криеше централното командване на Сигма.
Грей хвърли последен поглед към американското знаме, веещо се над най-високата кула, и пое през търговската зона към станцията на метрото.
Имаше си и други отговорности освен сигурността на Америка.
Нещо, което твърде дълго беше пренебрегвал.
16:25 (местно време)
Рим, Италия
Двете БМВ-та продължаваха да притискат помежду си мини купъра. Както и да се мъчеше, Рейчъл не успяваше да се отскубне.
Автоматите на задните седалки се извъртяха напред.
Преди да са открили огън, Рейчъл изключи от скорост и дръпна ръчната спирачка. Колата се разтресе с писък на раздран метал. Страничното й огледало се пръсна. Маневрата попречи на стрелците, но не успя да освободи колата й.
БМВ-тата продължаваха да влачат нейния мъник напред.
Купърът й вече беше мъртва тежест, без собствена тяга, и Рейчъл се хвърли на пода — удари силно лявата си страна в скоростния лост. Поток куршуми пръсна прозореца откъм шофьорското място.
Втори път нямаше да извади такъв късмет.
Докато общата скорост на трите коли намаляваше, Рейчъл натисна контролния лост на сгъваемия покрив. Прозорците започнаха да се спускат и платненият покрив се сгъна назад. Вятърът изсвири в купето.
Рейчъл се надяваше това да отклони вниманието им за краткото време, което й беше необходимо. Отблъсна се от централната конзола, използва за опора ръба на прозореца откъм пътническото място и се прехвърли през наполовина отворения покрив. Белият седан още беше притиснат към тази страна на купъра. Рейчъл скочи на покрива му и се претърколи.