Скоростта им вече беше паднала под трийсет километра в час.
Куршуми свирнаха отдолу.
Тя скочи от покрива и полетя към колите, паркирани край пътя. Падна върху дългия покрив на един ягуар, плъзна се странично през ръба му и се пльосна на асфалта от другата му страна.
Главата й се замая и тя остана да лежи неподвижно. Редицата паркирани коли й беше като щит към шосето. На половин пресечка по-нататък, неспособни да спрат достатъчно бързо, БМВ-тата внезапно изреваха и набраха скорост с писък на гуми.
Някъде в далечината се чуха полицейски сирени.
Рейчъл се обърна по гръб и опипа колана си за мобилния си телефон. Калъфчето му беше празно. Тъкмо се беше опитвала да се свърже с управлението, когато онези я сгащиха.
„О, Господи…“ Надигна се с мъка. Не я беше страх, че убийците ще се върнат. Мини купърът й вече беше направил задръстване.
Имаше си по-голяма грижа. За разлика от първия път, сега беше зърнала регистрационния номер на черното БМВ.
SCV 03681.
Не и беше нужна сверка с базата данни, за да разбере къде е регистриран автомобилът. Специалните номера се издаваха само от едно място.
SCV означаваше Stato della Citta del Vaticano.
Град Ватикан.
Рейчъл стана. Главата я болеше. Усети вкус на кръв — беше си сцепила устната. Нямаше значение. Ако я бяха нападнали хора, свързани с Ватикана…
Сърцето й биеше като лудо. Нов страх вля сила в мускулите й. Още един човек беше в опасност.
Вуйчо й…
11:03 източно време
Такома Парк, Мериланд
— Грей! Ти ли си?
Грейсън Пиърс вдигна колелото си на рамо и изкачи стъпалата към верандата на бащиния си дом — едноетажна къщичка с дървена веранда и широк фронтон.
Извика през отворената врата:
— Да, мамо!
Подпря колелото на парапета на верандата и болката в ребрата го стрелна отново. Беше се обадил от метростанцията да предупреди майка си, че идва. Държеше един планински бегач в местната станция за случаи като този.
— Обядът е почти готов.
— Какво? Ти готвиш? — Той отвори рамката с мрежа против насекоми и изтръгна жално скърцане от старите й панти. Тя се затръшна след него. — Чудесата май нямат край, а?
— Хич не ми се прави на устат, младежо. Напълно способна съм да направя някой и друг сандвич. С шунка и кашкавал.
Грей мина през дневната, умело обзаведена с дъбови мебели, съчетаващи по чудесен начин модерното с антиките. Не пропусна да забележи праха по тях. Майка му не беше голяма домакиня, а и повечето си време винаги беше посвещавала на преподаването, първо в една йезуитска гимназия в Тексас, а сега като хоноруван преподавател в биологическия факултет на университета „Джордж Вашингтон“. Родителите му се бяха преместили тук преди три години — в тихия исторически квартал на Такома Парк със старите му викториански домове и още по-старите единични къщи в селски стил. Грей имаше апартамент на няколко мили оттук, на Пинли Бранч Роуд. Искаше да е близо до родителите си и да им помага с каквото може. Особено сега.
— Къде е татко? — попита той, когато влезе в кухнята и видя, че баща му не е там.
Майка му затвори хладилника и се обърна. Държеше кутия мляко.
— В гаража е. Прави нова къщичка за птици.
— Поредната?
Тя му се намръщи.
— Харесва му. Освен това е полезно за него. Лекарят казва, че е добре да си има хоби. — Тя пристъпи към него с две чинии със сандвичи.
Явно беше дошла направо от кабинета си в университета. Още беше със синьото си сако върху бяла блузка, сивеещата й руса коса бе прибрана в кок на тила. Спретната, делова. Грей обаче забеляза изопнатата кожа около очите й. Изглеждаше по-напрегната, по-слаба.
Взе чиниите от ръцете й.
— Дърводелството може и да помага на татко, но защо прави само къщички за птици? Броят на птиците в Мериланд не е безкраен.
Тя се усмихна.
— Изяж си сандвичите. Да ти сложа ли туршия?
— Не. — Все така правеха. Говореха си за дреболии, за да избягнат трудните теми. Но някои неща не можеха да се отлагат безкрайно. — Къде са го намерили?
— При супермаркета. Загубил се. Накрая тръгнал в обратната посока. Запазил достатъчно присъствие на духа да се обади на Джон и Суз.
Съседите пък сигурно се бяха обадили на майка му, а тя на свой ред се беше обадила на него, притеснена и на ръба на паниката. Но след пет минути пак му се беше обадила. Баща му си бил у дома и бил добре. Въпреки това Грей прецени, че ще е добре да се отбие за малко.