Заслепен от лещите за нощно виждане, той се хвърли назад към тъмнината. Дали го бяха забелязали? Светлинният лъч прониза и другите прозорци напред, последователно, отдалечаваше се от него.
Грей се надигна и надникна през най-близкия прозорец към широкия двор пред сградата. Едно хъмви се движеше бавно долу. Лъчът на прожектора му пълзеше по двора.
Патрул.
Дали присъствието му нямаше да уплаши неговия човек?
Като кълнеше наум, Грей зачака джипът да свърши обиколката си. Патрулът се скри зад тежката конструкция, която се издигаше в средата на двора. Приличаше на някакъв ръждясващ космически кораб, но всъщност беше сферичен резервоар с вместимост един милион литра, три етажа висок и кацнал на десетина метални крака. Стълби и скеле обграждаха сферата — реконструираха я, за да я върнат към предишното й величие на изследователски център от времето на Студената война. Дори стоманената висяща пъ-течка, обикаляла някога по екватора на сферата, беше сменена с нова.
Грей знаеше как наричат гигантския глобус в базата.
Осмата топка.
Патрулът се появи иззад сферата, пресече бавно двора и се отдалечи.
Доволен, Грей продължи по коридора. Двойна люлееща се врата преграждаше пътя напред, през тесните й прозорци се виждаше някакво по-голямо помещение. Грей мярна някакви високи резервоари — метални и стъклени. Някоя от старите лаборатории. Тъмна и без прозорци.
Приближаването му явно бе забелязано.
Нова светлина просветна откъм помещението, ярка, и той изключи нощното виждане. Фенерче. Примигна три пъти.
Сигнал.
Грей се приближи до вратата и бутна с крак едното крило. Мушна се през тесния отвор.
— Насам — каза спокойно нечий глас. Грей за пръв път чуваше гласа на свръзката си на живо. До този момент гласът неизменно биваше електронно заглушен в параноичен стремеж към анонимност.
Гласът беше женски. Всичките му сетива се включиха на максимална готовност. Не обичаше изненадите.
Мина през лабиринт от маси с вдигнати върху тях столове.
Жената седеше на една маса. Другите столове още стояха обърнати на плота й. С изключение на един. От другата страна на масата. Столът помръдна, когато жената го подритна.
— Седни.
Грей беше очаквал да се срещне с притеснен учен, решил да изкара нещо допълнително към заплатата си. Напоследък ставаше все по-лесно да купиш изменник в центровете за върхови изследвания.
ИМИИЗАСАЩ не правеше изключение… само че тук измяната можеше да доведе до хилядократно по-смъртоносни резултати. Всяка епруветка за продан, ако бъдеше разпръсната правилно в метро или на автобусна спирка, можеше да убие хиляди хора.
А тази жена продаваше петнайсет.
Той седна на стола и остави торбата с парите на масата.
Жената беше азиатка… не, евразийка. Очите й не бяха толкова дръпнати, кожата й имаше тъмен цвят, като силен слънчев тен с красив бронзов оттенък. Облечена беше с черен гащеризон с поло яка, не много различен от неговия, прилепнал по стройно гъвкаво тяло. Сребърен медальон висеше на шията й, още по-светъл на черния фон, с фигурка на извит дракон. Грей я огледа. Лицето на Лейди Дракон не беше изопнато и напрегнато като неговото, а по-скоро отегчено до смърт.
Разбира се, източникът на тази показна самоувереност може и да беше деветмилиметровият зигзауер, насочен към гърдите му и снабден със заглушител. Но не оръжието, а следващите й думи му смразиха кръвта.
— Добър вечер, капитан Пиърс.
Да чуе собственото си име и чина си от устата й?! Той се смая.
„Щом знае това…“
Вече се движеше… и вече беше закъснял.
Пистолетът стреля почти от упор.
Ударът отхвърли тялото му назад, заедно със стола. Той падна по гръб, краката му се оплетоха в краката на стола. Болка смазваше гърдите му и не му позволяваше да си поеме дъх. Усети в устата си вкус на кръв.
Предаден…
Тя заобиколи масата и се наведе над него, все така с насочен пистолет, за всеки случай. Сребърният медал ьон с дракона се полюшваше и хвърляше ярки отблясъци.
— Подозирам, че записваш всичко това чрез шлема си, капитан Пиърс. Може би предаваш дори до Вашингтон… до Сигма. Нямаш нищо против да си щипна малко ефирно време, нали?
Той не беше в положение да възразява. Жената се наведе още по-близо.
— През следващите десет минути Гилдията ще затвори напълно Форт Детрик. Ще зарази цялата база с антракс. Отплата за намесата на Сигма в нашата оманска операция. Но на вашия директор, Пейнтър Кроу, дължа нещо повече. Нещо лично. Това е за моята сестра в борбата, Касандра Санчес.