— Зная какво искате, господине, макар че сте твърде стеснителен, за да си го кажете — рече тя, като разшири усмивката си и плъзна бегла милувка по ръката му, от която цялото му тяло настръхна. — Срещу три пенса мога да сбъдна мечтите ви — поне тази вечер.
Андрю я гледаше трогнат — тя дори не знаеше колко истина имаше в думите й. През последните нощи бе мечтал изключително за нея, към нея бяха насочени най-дълбоките му въжделения, най-пламенните му желания, и сега, макар че все още не му се вярваше, най-сетне можеше да я има. Заля го вълна от възбуда само при мисълта, че би могъл да я докосва, да гали това стройно тяло, което се очертаваше под износената рокля, да изтръгва стонове от тези устни, докато същевременно самият той изгаря от погледа й на непокорно създание, на малтретирано животно, което не се поддава на дресура. Ала трепетът му веднага се превърна в дълбока тъга, когато си даде сметка за несправедливата печална участ на този заблуден ангел, за лекотата, с която всеки можеше да я мачка и опозорява в някоя мръсна уличка, без никой в цялата вселена да отправи един-едничък протест. За такава орис ли бе създадено това тъй специално създание? На Андрю не му оставаше друго, освен да приеме предложението й с буца в гърлото, опечален, че ще трябва да я притежава като всички останали, сякаш неговите намерения не бяха по-различни от тези на другите й клиенти. Щом той прие, Мери Кели се усмихна с въодушевление, което му се стори машинално, и му даде знак с глава да напуснат кръчмата.
Андрю се чувстваше странно, докато ситнеше едва-едва след проститутката, сякаш Мери Кели го бе повела към ешафода, а не към дълбините между бедрата й. Ала нима срещата им можеше да протече по друг начин? Откак попадна на картината на братовчед си, бе навлязъл в непривична територия, където не можеше да се ориентира, защото пътят му бе изцяло непознат. Тук всичко бе ново за него и, съдейки по пустите улички, които прекосяваха, би могло да се окаже дори опасно. Ами ако се бе запътил лекомислено към някаква засада, устроена от нейния сутеньор? Запита се дали Харолд би могъл да чуе виковете му оттук и ако ги чуеше, дали би си направил труда да му се притече на помощ, или щеше да се възползва от случая, за да си отмъсти за надменното отношение, което бе получавал от господаря си през всички тези години? След като изминаха един участък от Ханбъри Стрийт — кална улица, едва осветена от маслена лампа, която мъждукаше на един ъгъл, — Мери Кели го покани да я придружи в тесен пасаж, който се губеше в непрогледен мрак. Андрю я последва, убеден, че там ще си намери смъртта, или най-малкото ще бъде смлян от бой от неколцина по-яки от него типове, които ще се изхрачат презрително върху окървавените му останки, след като му задигнат даже и чорапите. Това бе нещо обичайно за тоя квартал и неговата абсурдна авантюра напълно заслужаваше подобен завършек. Ала преди страхът да го завладее изцяло, двамата се озоваха в един мръсен и осеян с локви заден двор, където — за негова изненада — нямаше други хора. Андрю боязливо се озърна наоколо. Да, колкото и да му изглеждаше странно, бяха сам-сами в това смрадливо кътче. Светът, от който бяха избягали, се долавяше само като неясна глъчка, в която се открояваше камбанният звън на някаква далечна църква. В нозете им луната се отразяваше в една локва като смачкано писмо, което някоя огорчена любовница бе захвърлила на земята.
— Тук няма да ни безпокоят, господине — успокои го Мери Кели, като се облегна на стената и го придърпа към себе си.
Преди той да разбере какво става, тя разкопча панталоните му и измъкна мъжкото му достойнство. Направи го поразително непринудено, без възбуждащата церемониалност, на която бе свикнал с проститутките от Челси. Безразличието, с което го улови, за да го пъхне под запретнатите си поли, ясно показа на Андрю, че това, което за него бе вълшебен миг, за нея не бе нещо повече от чиста рутина.