— Хей, Джеф, сбъркали сме пътя! — кресна той, опитвайки се да надвика глъчката.
Джеф Уейн се обърна към него и го изгледа сериозно, а смехът заглъхна в гърлото му някак зловещо. Брадли и Майк също престанаха да се смеят. Файтонът се изпълни със странна, плътна тишина, сякаш измъкната от някоя подводна яма.
— Не, Том, не сме сбъркали пътя — каза най-сетне Джеф, като го гледаше многозначително с мрачна усмивка.
— Как да не сме, Джеф! — настоя Том. — Оттук не се отива към…
В този миг разбра. Как не се досети по-рано: това пресилено веселие, наздравиците с привкус на сбогуване, напрегнатите им пози във файтона… Да, нямаше нужда от повече знаци. В настъпилата гробовна тишина тримата го гледаха с престорено спокойствие и чакаха да възприеме ситуацията. И за своя изненада Том осъзна, че сега, когато часът му най-сетне бе ударил, не искаше да умира. Нямаше причини за това — просто не искаше и толкоз. Не по този начин, не и с тези случайни палачи, които само показваха огромната мощ на Гилиъм Мъри, способен да накара всекиго да се превърне в убиец заради една стиска банкноти. Зарадва го поне фактът, че Мартин Тъкър, който винаги му бе изглеждал най-почтен, не бе сред тях, че не бе могъл да преобърне чувствата си, за да участва в това весело колективно престъпление.
Том въздъхна печално, огорчен от човешкото непостоянство, и разочаровано изгледа Джеф. Другарят му сви рамене, отхвърляйки всяка отговорност за онова, което щеше да последва. Канеше се да каже нещо — може би, че такъв е животът, или друга шаблонна фраза, — но ботушът на Том му попречи, като го притисна към седалката с рязък ритник в гърлото. Изненадан от удара, Джеф дрезгаво изгрухтя от болка — звук, който веднага премина в тъничко свистене. Том знаеше, че това няма да го обезвреди, но все пак атаката му бе достатъчно неочаквана, за да свари всички неподготвени. Преди другите двама да смогнат да реагират, той с всички сили цапардоса с лакът лицето на смутения Майк Спаръл, който седеше до него. Ударът тласна челюстта му наляво и кръвта, която избликна от устните му, опръска прозорчето на файтона. Тогава Брадли, който не бе сплашен от бурната реакция на Том, измъкна нож от джоба си и се хвърли към него. За щастие, макар да бе пъргав и повратлив, той бе най-слабият от всичките. Преди оръжието да го достигне, Том сграбчи ръката на младока и я изви безцеремонно, докато изпусна ножа. Сетне, тъй като от тази маневра главата му се бе озовала на едва няколко сантиметра от крака на Том, му нанесе жесток удар с коляно в лицето, който запрати Брадли отново на седалката, където той падна омаломощен с обилно кървящ нос. И тъй, Том за броени секунди бе успял да респектира и тримата с няколко бързи движения, но нямаше време да се зарадва на светкавичната си наказателна акция, защото междувременно Джеф се посъвзе и го нападна с животински рев. Тази бурна атака притисна Том към вратата на файтона и дръжката й се заби в десния му хълбок като кинжал. В продължение на няколко мига двамата се боричкаха ожесточено в това ограничено пространство, докато зад гърбовете им не се разнесе трясък. Том осъзна, че вратата е поддала, само миг преди да излети във въздуха, нелепо вкопчен в Джеф, а возилото продължи своя път. От удара в земята едва не му секна дъхът. Поради инерцията от падането двамата се претърколиха няколко пъти и това развали гротескната прегръдка на влюбени, в която се бяха оплели.
Когато светът отново стана устойчив, Том се помъчи да се изправи, чувствайки се ужасно натъртен, а няколко метра по-нататък Джеф се опитваше да проведе същата операция, като редуваше ругатни със стенания. Тогава Том си даде сметка, че в онези кратки мигове преди пристигането на другите щяха да са един на един, а това бе предимство, което не биваше да пропуска. Джеф обаче бе прекалено бърз. Връхлетя го, преди да е успял да се изправи напълно, и отново го събори на земята. Гърбът му здравата изпращя, но въпреки това, докато ръцете му се бореха с тези на другаря му, които се опитваха да го сграбчат за гърлото, успя да опре крак в гърдите му и да го отхвърли от себе си. Джеф полетя назад, но от усилието Том усети изгаряща болка в мускулите на бедрото. Пренебрегна я и се изправи криво-ляво срещу своя противник. Файтонът бе спрял в далечината, едната от вратите му висеше като счупено крило на птица, а Брадли и Майк тичаха към тях. Като претегли набързо шансовете си, Том реши, че най-добре би било да избегне една схватка, която нямаше изгледи да спечели, и хукна към по-оживените улици, отдалечавайки се от безлюдната пристанищна зона.