Но явно преди тази среща тайнствената ръка на провидението ми бе уредила друга — с нещо много специално от моето минало. Това се случи в един киносалон. Да, Бърти, добре ме чу. Как да ти опиша до каква степен ще се развие кинематографът, откак братята Люмиер прожектираха през 1895 г. онези образи на работници, излизащи от тяхната фабрика в Лион, Монплезир? В твоята епоха все още никой не се догажда за огромните възможности на това изобретение. Ала много скоро, щом избледнее ефектът от техническата новост, хората ще се отегчат да гледат на екрана картоиграчи, детски разправии и пристигащи влакове — все делнични неща, които могат да видят от прозорците си, и то със звук — и ще искат нещо повече от скучни документални филми със социално съдържание, придружено от безучастно дрънкане на пиано. Ето защо сега прожекторът разказва истории върху празния екран. За да разбереш какво имам предвид, представи си как една от ония машини филмира театрална пиеса, която обаче вече не трябва да е ограничена до сцената, издигната пред седалките в салона, а може да избере за декор коя да е част на света. И ако прибавим към това, че режисьорът не разполага само с няколко нарисувани декорации, за да разкаже историята си, а с цял арсенал от трикове — може например да накара героите да изчезват пред очите ни чрез манипулиране на образи, — ще разбереш защо киното се е превърнало в най-популярното развлечение на бъдещето, надминавайки дори вариетето. Да, сега една много по-сложна версия на машинката на братята Люмиер кара хората да мечтаят, като внася магия в живота им, и около това се е зародила цяла индустрия, в която се въртят несметни количества пари.
Ала аз не ти разказвам тези неща просто така, а защото филмовите истории понякога са взети от книги. И ето ти голямата изненада, Бърти: през 1960 г. един режисьор на име Джордж Пал ще превърне твоя роман „Машината на времето“ във филм. Да, той ще прибави образи към твоите слова. Естествено, вече бяха правили същото с Берн, но това ни най-малко не помрачи радостта ми. Как да ти опиша какво изпитах, когато видях на екрана да се разгръща историята, написана от теб? Там беше твоят изобретател, когото бяха кръстили с твоето име — ролята му изпълняваше актьор с решително и замечтано изражение; там беше и сладката Уийна, превъплътена от прелестна френска актриса, чието лице излъчваше хипнотично спокойствие; там бяха и морлоките, по-страшни, отколкото би могъл да си представиш, и гигантският Сфинкс, и преданият, деловит Филби, даже и госпожа Уочет с безукорно бялата си престилка и боне. И докато сцените се редяха една след друга, аз тръпнех от вълнение на моя стол, съзнавайки, че всичко това нямаше да е възможно, ако не се бе родило във въображението ти, че по някакъв начин това пиршество от образи се бе прожектирало най-напред в твоята глава. Трябва да ти призная, че по едно време откъснах поглед от екрана и се заех да изучавам реакциите, изписани по лицата на зрителите на съседните кресла. Предполагам, че ти би сторил същото, Бърти. Зная, че неведнъж си мечтал за такава привилегия — още си спомням как униваше, когато някой читател споделеше колко е харесал романа ти, без ти да можеш сам да се увериш какво впечатление е произвел у него този или онзи пасаж, дали се е смял или плакал на подходящите места, защото за тази цел би трябвало да се промъкнеш в библиотеката му като обикновен крадец. Можеш да бъдеш спокоен: публиката реагираше точно според твоите очаквания. Не можем обаче да отречем заслугата и на господин Пал, който е съумял майсторски да пресъздаде духа на твоя роман. Все пак не ще скрия, че той е променил някои неща, за да ги пригоди към епохата, най-вече защото историята е филмирана шейсет и пет години след написването й и част от онова, което за теб е било бъдеще, за света вече е минало. Спомни си например, че въпреки многобройните ти опасения за начините, по които човекът би могъл да злоупотреби с науката, никога не ти е минавало през ум, че той може да се забърка във война, която да обхване цялата планета. Но това се случи веднъж, а после се повтори, както вече ти разказах. Пал от своя страна не само е направил твоя изобретател очевидец на Първата и Втората световна война; той дори предрече трета през 1966 г., но в този случай, за щастие, неговият песимизъм се оказа неоправдан.
Както ти казах, в онова кино, запленен от въртележката от образи, която дължеше толкова много на теб, изпитах неописуемо вълнение. Историята бе написана от теб, да, но всичко, което се явяваше на екрана, беше ново за мен, всичко освен едно: машината на времето. Твоята машина, Бърти. Нямаш представа колко се смаях, когато я видях там. За миг се почудих дали очите не ми изневеряват, но това не бе халюцинация. Беше си твоята машина, красива и лъскава, с онези изящни като на музикален инструмент форми, които издаваха ръката на изкусен майстор — съоръжение с благородно излъчване, липсващо у машините на епохата, в която се бях озовал като корабокрушенец. Но как бе попаднала във филма и къде ли се намираше сега, двайсет години след като актьорът на име Род Тайлър, който изпълняваше твоята роля, се бе измъкнал от нея?