Андрю го погледна с бегло любопитство. Приличаше на рекламна листовка.
— Прочети я, Андрю — замоли го братовчед му, говорейки вече през дупката на прозореца. — Моля те, прочети я.
Андрю донякъде се засрами, че Чарлс го виждаше в този вид, с револвер, нелепо притиснат към челюстта, която навярно не бе най-подходящото място, ако човек иска да си тегли куршума. Знаейки, че братовчед му няма да си тръгне, въздъхна с досада, свали оръжието, остави го на леглото и се изправи, за да вземе хартийката.
— Добре, Чарлс, ти печелиш — промърмори той. — Я да видим какво е това.
Вдигна я от пода и я разгледа. Беше бледосиня листовка. Прочете я, без да вярва на очите си. Оказа се, че държи в ръка обява на някаква фирма, наречена „Мъри 
Пътешествия във времето“. Колкото и да му се виждаше невероятно, тя предлагаше такива пътувания. Текстът гласеше:
Тези слова бяха придружени от илюстрация, която се опитваше да изобрази — по-скоро с добро желание, отколкото с талант — ожесточена битка между две могъщи войски. Те се бяха разгърнали сред пейзаж от порутени сгради — обширна площ, осеяна с отломки. Едната армия очевидно бе съставена от хора, а другата — от странни човекоподобни фигури, които изглеждаха направени от метал. Твърде елементарната рисунка не позволяваше да се направят повече изводи.
Какво, по дяволите, беше това? При тази ситуация на Андрю не му оставаше друго, освен да отвори вратата на стаичката. Чарлс влезе и затвори след себе си. Подухваше на ръцете си, за да ги сгрее, но бе грейнал в усмивка, доволен, че е успял да осуети самоубийството на братовчед си — поне за момента. Първата му работа бе да вземе в ръце пистолета, оставен на леглото.
— Как разбра, че съм тук? — попита Андрю, докато братовчед му заемаше разни стойки пред огледалото в стаичката, размахвайки свирепо оръжието.
— Разочароваш ме, братовчеде — отвърна Чарлс, като изсипа куршумите от пълнителя в шепата си и ги прибра в джоба на палтото си. — Шкафът с оръжията на баща ти беше отворен, липсваше един пистолет, а днес е 7 ноември. Къде другаде можех да отида да те търся? Оставаше само да обозначиш пътя си с трохи хляб.
— Ясно — съгласи се Андрю, признавайки мислено, че Чарлс имаше право. Наистина не си бе направил труда да прикрие следите си.
Братовчед му повъртя пистолета, хвана го за дулото и му го подаде.
— Готово. Сега можеш да се застреляш толкова пъти, колкото ти душа иска.
Андрю го взе с неприязън и побърза да го пъхне в джоба си, за да скрие от полезрението този неудобен предмет. Какво да се прави, налагаше се да се самоубие друг път. Чарлс го наблюдаваше с шеговит упрек, очаквайки някакво обяснение от негова страна, но Андрю нямаше сили да го убеждава, че самоубийството бе единственото разрешение, което бе намерил за своя проблем. За да избегне темата, реши да прояви интерес към листовката, преди братовчед му да е започнал да му чете конско.
— Ами това какво е? Шега ли е? — попита, като размахваше хартийката. — Къде го отпечата?
Чарлс поклати глава.
— Не е шега, братовчеде. Фирмата „Мъри Пътешествия във времето“ съществува. Има седалище в Сохо, на Грийк Стрийт. И се занимава, както гласи и обявата, с уреждане на пътувания във времето.
— Ама може ли да се пътува във времето…? — смотолеви Андрю недоверчиво.
— Уверявам те, че може, братовчеде — отвърна Чарлс без никакъв намек за закачка. — Аз вече го направих.
В продължение на няколко секунди двамата се гледаха мълчаливо.
— Не ти вярвам — заяви най-сетне Андрю, търсейки в сериозното изражение на братовчед си някакъв незначителен знак, който да го издаде, но Чарлс само сви рамене.
— Не те лъжа — увери го той. — Миналата седмица Маделин и аз пътувахме до 2000 година.
Андрю шумно се разкикоти, но братовчед му бе толкова сериозен, че смехът му полека стихна.
— Ама ти май не се шегуваш?