— Да, Чарлс, всичко това е удивително — въздъхна той с досада, преструвайки се, че тези противоестествени пътешествия никак не го интересуват, — но какво общо има с Мери?
— Не виждаш ли, братовчеде? — възкликна Чарлс, почти скандализиран. — Този предприемач може да пътува в бъдещето. Убеден съм, че ако му предложиш достатъчно пари, ще може да ти уреди частно пътуване в миналото. Тогава ще има кого да застреляш.
Андрю смешно зяпна от изумление.
— Изкормвача ли? — попита той едва чуто.
— Именно — отвърна Чарлс. — Ако се върнеш в миналото, ще можеш собственоръчно да спасиш Мери.
Андрю се хвана за стола, за да не падне. Възможно ли бе това? Можеше ли — запита се, борейки се със стъписването си — да се върне в миналото, в нощта на 7 ноември 1888 г., и да спаси Мери? Възможността това да е истина го зашемети — не само поради чудото, което предполагаше пътуването във времето, но и заради връщането в една епоха, когато тя щеше да е още жива и той би могъл да прегърне отново тялото, което бе видял накълцано на парчета. Но най-вече го развълнува това, че някой му предлагаше възможност да я спаси, да поправи грешката си, да промени нещо, което през всички тези години се бе научил да приема като необратимо. Винаги бе отправял молитви към Създателя да може да стори това. Очевидно се бе молил не комуто трябваше. Намираха се във века на науката.
— Нищо няма да загубим, ако опитаме, Андрю — чу гласа на братовчед си. — Какво ще кажеш?
Андрю остана загледан в пода в продължение на няколко минути, мъчейки се да овладее водовъртежа от емоции, които изпитваше. Не можеше да повярва, че съществува такава възможност, но ако все пак съществуваше, как да откаже да се възползва от нея? Та нали винаги бе искал това, бе чакал този шанс цели осем години. Вдигна глава и се взря в братовчед си с разкривено лице.
— Съгласен — рече с дрезгав шепот.
— Отлично, Андрю! — възкликна одобрително Чарлс, като го потупа по рамото. — Отлично!
Братовчед му се усмихна не особено убедено и отново се вторачи в обувките си, опитвайки се да смели всичко това: щеше да пътува до познати кътчета от миналото, до вече преживени мигове от своето съществуване, до собствените си спомени.
— Добре — каза Чарлс, като погледна джобния си часовник, — а сега да идем да хапнем нещо. Не е препоръчително да се пътува в миналото на празен стомах.
Напуснаха стаичката и се отправиха към каретата на Чарлс, която чакаше при арката на входа. Тази нощ изминаха обичайния маршрут, сякаш бе нощ като всяка друга. Вечеряха в „Кафе Роял“ — Чарлс обожаваше пая с месо, който приготвяха там; после отидоха да се поразтоварят в бардака на мадам Норел — Чарлс обичаше да изпробва новите попълнения, преди да са преминали през много ръце; последната спирка бе таверната „Клариджис“ — Чарлс смяташе, че техният асортимент от пенливи вина засенчва всички други заведения. Там пиха до зори и преди алкохолът да им замае главите, братовчед му разказа, че е пътувал до 2000 г. с огромен трамвай, наречен „Хронотилус“, който препускал през вековете благодарение на внушителен парен котел. Андрю обаче нехаеше за бъдещето, умът му бе зает тъкмо с обратното — да си представя какво ли ще е да пътуваш назад, към миналото. Там, както го бе уверил братовчед му, би могъл да спаси Мери, изправяйки се срещу Изкормвача. През последните години Андрю бе насъбрал в себе си дълбока ярост срещу чудовището, която винаги бе намирал за безполезна, но сега щеше да има възможност да я отприщи. Все пак, каза си, не бе едно и също да отправя предизвикателства към екзекутиран човек и действително да се опълчи срещу него в онзи боксов двубой, който щеше да му организира Мъри. При спомена за якия като канара мъж, с когото се бе сблъскал на Ханбъри Стрийт, стисна пистолета в джоба си и се опита да си вдъхне кураж с мисълта, че макар и до момента да не бе стрелял по човек, все пак бе упражнявал мерника си с шишета, гълъби и зайци. Ако запазеше хладнокръвие, всичко щеше да приключи успешно. Щеше да се прицели спокойно в сърцето или в главата, да стреля без излишна припряност и за втори път да види как умира Изкормвача. Да, точно това щеше да направи. Ала в този случай — сякаш някой бе решил да затегне разхлабена гайка във вселенската машина, за да подобри нейното действие — смъртта на главореза щеше да върне живота на Мери Кели.