— Арестували са главния счетоводител и няколко хиляди души.
— Имам предвид американската реакция.
Вашингтон беше предложил да изпрати на място свои военни части и да предостави на колумбийското правителство десетки милиони долари, които да дадат възможност на армията и полицията най-сетне да се опънат на частните милиции, евентуално да ги разбият и да приложат на дело договора за екстрадикция от 1981 година, сключен между Колумбия и Съединените щати. Това беше и единственото сериозно опасение на петимата от Картела. Неведнъж бяха казвали: „По-добре гроб в Колумбия, отколкото килия в Щатите.“ Затова и бяха създали невероятно силна милиция, която ползуваше услугите на безброй професионалисти в областта на военното дело, тероризма и партизанската война. Ядрото й се състоеше от южноафрикански, израелски и множество други специалисти.
— Тези неща малко ме интересуват — каза Макартър. — И вие ли сте наемник, Матаморос?
— Без лични въпроси, ако обичате — прихна в отговор Ел Сикарио, който явно беше в чудесно настроение.
Но под тази приветливост, под това тъй необичайно за Убиеца разположение на духа Макартър почти осезаемо долавяше още по-странна нервност и дори трескавост. Изведнъж го обзе страх. Този човек е луд, в клиничния смисъл на термина, а ти си сам с него на Бог знае каква височина и си изцяло в ръцете му.
Убиеца продължаваше да говори. Засегна гигантската кампания в пресата на Съединените щати, където започваха да се осъзнават, където бе настъпило раздвижване. Политици от най-висш ранг, журналисти и всевъзможни групи за обществен протест призоваваха към незабавни и решителни действия. Нещата като че ли вървяха към глобално преразглеждане на ситуация, която все повече и повече започваха да оприличават с тази във Виетнам. Имаше хора, които смятаха, че е недопустимо, че е безумие да позволяват на няколко души от една малка латиноамериканска държава да продължат да присаждат и занапред на Съединените щати подобни ракови клетки, да накърняват националната им сигурност. Всъщност отдавна вече не се говореше дори за присаждане — епидемията бе взела колосални размери. И ракът не засягаше единствено американците и техните канадски съседи; той бе връхлетял върху целия Запад, дори върху целия свят. Разпространяваше се несравнимо по-бързо от СПИНа, за който, в интерес на истината, се говореше много повече. И неколцината, които имаха полза от тази зараза, трупаха богатство, за каквото никой никога не беше и мечтал; богатство, което разяждаше из основи световната финансова система. Ставаше дума за война, за истинска война. И за да я води, президентът Буш току-що бе отпуснал специален бюджет от осем милиарда долара. От този момент нататък борбата срещу наркотрафика се превръщаше в задача номер едно на неговото правителство. Европейците бяха последвали примера му. Във Франция Пиер Жокс говореше за свещения дълг на международната общност да унищожи дрогата и нейните капитали и обявяваше сформирането за тази цел на специална финансова бригада. Самият колумбийски президент отправи патетично послание към целия свят. В него призоваваше консуматорите на кокаин да се откажат от един личен порок, създал предпоставки за възникването и процъфтяването на най-голямата престъпна организация в историята на човечеството. Положението било толкова сериозно, че излагало на опасност самата демокрация в Колумбия. Апелираше към мобилизация в международен мащаб. Неговият френски колега, Франсоа Митеран, дори го посети лично, за да го увери в подкрепата си.
— Просто повтарям това, което се говори, Мак. Нищо повече.
— Именно така го и приемам.
— Говори се също за училища със строго ограничен достъп, охранявани като бункер на диктатор на бананова република, където скъпите руси главици ще бъдат недосегаеми за лошите чичковци, които ги зарибяват с „крак“ и кокаин.
Макартър не откъсваше поглед от висотомера, чиито стрелки бързо се въртяха. Хеликоптерът продължаваше да се издига. Чак на такава височина ли летяхме на идване? Не ми се вярва. Може би следваме друг маршрут, над по-високи планини… Но пък има ли чак толкова много планини в Североизточна Бразилия?
— Мак, според вас съществува ли вероятност за изпращането на експедиционен корпус, бил той национален или международен, със задачата да изкорени насажденията от кока в Перу, Боливия и Колумбия?
— Не съм специалист във военната област.
— С други думи, изобщо не ви пука.
Ел Сикарио продължаваше да се смее.
— Би трябвало да окупират цяла Боливия; същото се отнася и до другите две страни, където се произвежда най-хубавата кока. Всъщност би трябвало да окупират всички страни, в които съществуват предпоставки за отглеждането на тази култура. А това от своя страна би означавало да посегнат на тяхната независимост. И винаги биха се намерили състрадателни души, които да заявят, че дрогата е само повод за нова колонизация. За общественото мнение в тези страни цялата тази история засяга единствено проклетите „гринговци“, сиреч консуматорите. Колкото до представителите на въпросното мнение, то те се изживяват само като износители. А да не говорим, че акредитирането на един войник зад всеки земеделец би било крайно непрактично, скъпо и опасно. Войниците могат да бъдат подкупени, независимо от техния чин.