— Разбирам — каза Макартър.
— Лека нощ, господине. Надявам се, че ще ме извините за среднощното ми нахлуване.
Пратеникът си тръгна и затвори вратата след себе си.
Макартър отиде да сложи резетата.
Заложени. Като бомби.
Очакваше го, Мак. Дори го беше предвидил, точно това. Лакомника изигра единствения възможен ход. Само едно те учудва — и то как! — астрономическото количество на събраната от него информация.
Отиде в библиотеката, където се намираше голямата радиостанция. По време на последния им престой в нюйоркския апартамент дъщерите му чудесно се бяха забавлявали с него, установявайки дори връзка с един радиолюбител в Аляска.
Седна пред апарата. Продължаваше да прелиства първия списък.
Все още не знаеше какво ще предприеме. Нито кога ще го предприеме.
А и в очите му това решение нямаше неотложен характер. Поне до близките пет-шест часа. Погледна машинално часовника си: деветнайсет минути след полунощ.
Часовникът на Ел Сикарио показваше единайсет и двайсет. Гантри и неговата флотилия закъсняваха. Очевидно бяха спрели в някое от селата по поречието. Ел Сикарио отхапа ново парче шоколад и пийна глътка вода от манерката. Ставаше все по-горещо и промъкващите се през листака (макар и много плътен) слънчеви лъчи изгаряха голия му гръб като нажежено желязо. Белезите по ръцете му го сърбяха, както винаги когато станеше по-топло от обикновено. Никакво значение. Малко преди това близо до него бе кацнала летяща змия с коремни люспи във формата на парашут. Ел Сикарио я определи като chrysopelea paradisi.
Гъвкавото й тяло бе покрито с възхитителни златисти и яркозелени шарки. Подлъгана от пълната неподвижност на Убиеца, змията се уви около ботуша му, а след това и около крака. Триъгълната й плоска глава бавно се плъзна нагоре към гърдите му. И едва в последния момент, когато бе оголила зъби, за да ухапе, Ел Сикарио я обезглави с ножа си.
Със съжаление. Обожаваше животните.
Единайсет и петдесет.
Провери взривното устройство на радиостанцията. Нямаше намерение да я влачи обратно, след като избие хората в пирогите. Беше програмирал взрива, който му гарантираха шестнайсет свързани една за друга гранати. Убиваше времето с каквото може. Но без да проявява нетърпение. Способен бе да се спотайва в засада часове наред, докато набелязаната цел сама не кацне на мушката му.
Дванайсет и девет минути. Надолу по течението на Ражанг минаха няколко пироги. Осем мъже и шест жени. Мъжете бяха покрити с татуировки с преплитащи се цветни мотиви и тъмносиви арабески.
Този път скорпион. Приближи се до Ел Сикарио, докосна лакътя му и се отдалечи. Жегата заглушаваше всички горски шумове. Чуваше се единствено плисъкът на реката.
Двете пироги се появиха в дванайсет и двайсет и три. С помощта на бинокъла Ел Сикарио веднага разпозна Гантри. Момичето седеше зад него. Беше невероятно привлекателна, дори и така, вкопчила се в ръба на пирогата, силно разтревожена и с плувнало в пот лице. Ел Сикарио фокусира лещите и задържа поглед на гърдите й, изпълващи до пръсване блузата с къси ръкави; гърди, свободни от сутиен, чиито потни зърна бяха изрисували малки кръгчета върху синия памучен плат. Канадката носеше шорти и положението на голите й крака разкриваше гънката на слабините й и крайчеца на черни пликчета. Заедно с тях в първата пирога пътуваха двама ибани. Четирима други ги следваха във втората. Ел Сикарио наброи пет М 16 и една карабина „Армалит 18“. Бяха на триста и шейсет метра. Малките извънбордови мотори с мъка преодоляваха силното течение.
Ел Сикарио буквално се уви около „SIG“-a. Все още без да слага пръст на спусъка. Чувстваше невероятно спокойствие, почти безразличие.
Триста метра. След тринайсет-четиринайсет секунди носът на пирогата щеше да достигне показващата се над водата скала, която бе избрал за ориентир. Ел Сикарио взе на мушка дясната гърда на канадката, прицелвайки се точно в безочливо щръкналото зърно.
Радиостанцията.
Включи я на прием. Не без известно колебание.
— Съобщение от Снейк — каза гласът на китайски. — Съобщение от една дума: Desligado. Чухте ли ме?
Desligado — „развързан“ на испански — беше кодирана заповед за незабавно прекратяване на дадена операция.
Седем секунди преди изстрела.
— Чух ви много добре — отговори Убиеца, — но е прекалено късно. Повтарям: прекалено късно. Предайте.
Сложи показалец на спусъка и протегна лявата си ръка, за да изключи станцията.
— Второ съобщение — обади се отново гласът. — Съобщение от Феникс, също от една дума: Ейми.