И току подръпваше от лулата си, макар че от три години вече не пушеше. Всъщност наоколо вонеше на лула. Зенаид изведнъж си спомни също тъй многозначителното изражение, което се бе изписало на лицата на Лавиолетови, Дьошармови и останалите Ганьонови малко преди това, когато напусна заледената повърхност на езерото и свали кънките.
— Дядо?
— Върви да се къпеш.
— Бих искала все пак…
Беше все още дяволски силен за възрастта си. Сграбчи я за врата и я запрати към облицованата с дърво баня, която приятно ухаеше. Заливайки се в щастлив смях и едновременно леко раздразнена, тя се съблече и се пъхна под горещата водна струя. След това, съвършено гола, като се изключи увитата около главата й хавлия, влезе в стаята си.
— Ето това значи да си оплакнеш очите! — заяви Гантри.
Трябваше да се досетя, че се мъти нещо подобно, още когато видях тъпите им физиономии на всички ония навън!
— Омитай се, Гантри!
— Добре ли си? Загубила си целия си загар.
— Първо, аз съм сгодена за Марти Кан…
— Глупости. Снощи вечерях с него в Ню Йорк. Обличай се, тръгваме.
— Ха! — озъби се Зенаид. — Още не се е родил оня, който ще ме накара да отида някъде, където не искам да отида!
— Той е пред теб, Ганьон.
Тя обу пликчетата си без да бърза. Избра червени, защото знаеше, че той обича контраста между този цвят и кожата й, но се престори, разбира се, че не си спомня това и че се е спряла на червеното така, както би избрала антрацитенозелено или вишневосиньо.
И тогава замахна. С всички сили. Ударът попадна в устната на Гантри, която се сцепи и пусна кръв. Той й отговори с кроше в стомаха, което я повдигна и я запрати на леглото. Гантри припали лулата си.
— Чакам от втори август. И взе да ми писва, Ганьон. Боли ли те?
— По-малко, отколкото теб.
Той се усмихна.
— Виж, тук съм съгласен с теб. И нямам предвид устната.
— Аз също.
— Ти, ми причини голяма болка. Би ли се облякла, ако обичаш?
— А ако не се облека?
— Увивам те в две одеяла и те отнасям на гръб. Дядо ти вече е приготвил куфарите ти. А и освен това там, където отиваме, ще ти е необходим само чифт долни гащи.
Той действително я уви в две одеяла и я метна на рамо.
— Сложих куфара ти в колата — уведоми я дядо Ганьон. — Увих ти и няколко палачинки. За из път.
— Долен, гаден предател! Весела Коледа, дядо!
— Весела Коледа, малката. Гантри, на ваше място бих я проснал в безсъзнание. Способна е да ви създаде куп неприятности в колата.
— Няма да се лиша от това удоволствие — увери го Гантри. — Весела Коледа, господине. Много се радвам, че се запознахме.
— А аз двойно повече — усмихна се широко дядо. — Бях започнал да губя надежда, че някой ден ще се отърва от тази кощрамба, която изгълтва всичките ми палачинки. И благодаря за всичко.
— За какво му благодариш, по дяволите? — полюбопитства Зенаид.
Отвън Лавиолетови, Дьошармови и Ганьонови се бяха наредили в двоен шпалир като за обиколката на Франция.
Алекс и останалите също благодариха на Гантри, който в отговор само се усмихна и прибра глава в раменете си, за да предотврати да бъде удушен от Зенаид. Тя опита да се докопа до палците му, за да ги извие, но той така силно я стисна през кръста, че за момент и се стори, че е счупил ребрата й.
Лавиолет крачеше до тях. Без дори малкия си пръст да помръдне, дръвникът проклет!
— На драго сърце бих ви придружил донякъде — обърна се той към Гантри, — но трябва, да се заема с упражненията си. Чувствам се малко понатежал; навярно за това са виновни всички онези пуйки, дето ги изядох напоследък. Искате ли да ви помогна да я удържите?
— Дотук се справям много добре. Можеш да ни навестиш винаги когато пожелаеш, Франсоа-Ксавие. Двамата със Зенаид ще се опитаме да дойдем на сватбата ти.
— Зенаид ви плюе на фасона на всички, до един! — уведоми ги Зенаид, която тъкмо разкопчаваше колана на Гантри, за да го накара да се оплете в собствените си панталони и да се принуди да спре. Той я хвърли в колата и удобно се настани върху нея пред очите на струпалите се около колата жители на Мисиками, които направо виеха от смях.
— Мръсни помияри! — изкрещя Зенаид. — Здрасти, Пат.
— Здравей, Зенаид — усмихна се Пат Хенеси, който седеше на волана в компанията на Бабу. — Честита Коледа.
— Весела Коледа и на теб, Бабу — изпъшка Зенаид.
— Весела Коледа — отвърна Бабу, който буквално плачеше от смях, но от учтивост бе сложил ръка пред устата си.