— Бих искал кафе, Мигел.
Тръгна по дългия коридор в задната част на къщата, мина през една врата, прекоси малката градинка и влезе в сградата, в която живееха четиримата му сътрудници. Двама от тях бяха на поста си пред екраните на компютрите, препредавайки котировките на борсите в Сингапур, Хонконг и Токио. Макартър седна в запазеното специално за него кресло и се загледа в нижещите се поредици цифри. Мигел донесе кафето и се оттегли.
— Дъг — каза Макартър, — зарежете засега Хонконг. Имам нужда от вас. Необходима ми е документацията, отнасяща се до „Обауита Дженерал Уд“. И по-точно пълният списък на всичките й активи към трийсет и първи юли тази година. За колко време можете да ми го осигурите?
— За двайсетина минути — отвърна Дъг Рийвс.
— Чакам.
Отпи няколко глътки кафе. Кой казва, че още не съм се събудил? Напротив, чувстваше се в отлична форма. Няколкото дни на безделие в компанията на Лети и момичетата му се бяха отразили изключително благотворно.
И доказателство за това беше, че току-що му хрумна втората идея. Несравнимо по-добра от първата, заради която бе изискал документацията върху ОДУ и която, рано или късно, щеше да хрумне и на Лодегър, ако това вече не бе станало. Пред втората идея се разкриваха доста интересни перспективи.
И доста забавни.
Върна се в кабинета си. Тъкмо се настани в креслото и вдигна босите си крака на масата, и Рийвс му донесе списъка. Макартър бързо намери каквото му трябваше — дружеството се наричаше чисто и просто „Дърводобивна компания в Мисиками“. На френски. Нещо съвсем миниатюрно.
Нищо чудно, че както Лодегър, така и самият той не се бяха сетили за това.
Канадката беше от Мисиками. И родом от Капускасинг.
— Намерете ми една карта на Канада, Дъг. На Онтарио по възможност.
Нетърпеливо се наведе над атласа, който му донесе Рийвс.
Капускасинг се намираше приблизително на двеста мили от Мисиками. Ето я и връзката между инцидента в Милуоки и ОДУ. При това невероятно елементарна. Дърводобивната компания в Кисимиси — или каквото е там! — трябва да е била продадена в момента на преструктурирането на ОДУ и моята малка канадка е несъмнено засегната от продажбата, която явно сериозно обърква живота на семейството й. Направо е бясна, още повече, че пристига от Милуоки, където съвсем наскоро са й свили сармите.
Сега вече Макартър бе твърдо убеден, че теорията му е правилна.
Убеден бе и в още нещо: дори и в най-катастрофалния случай, хубавата Зенаид (Макартър не знаеше дали е хубава; единствените сведения, с които разполагаше за нея, се отнасяха до решителността й, но му беше приятно да си я представя красавица) не можеше да обезпокои Мравките, докато се рови в аферата с ОДУ.
И именно това правеше втората му идея подчертано грандиозна.
Точната дума беше наистина „грандиозна“.
През следващите двайсет и пет минути той задълбочено обмисляше нейните положителни и отрицателни страни.
Положителните бяха очевидни.
Отрицателните включваха два риска.
На първо място опасността „онези там“ да разкрият машинациите му. Едничката мисъл за последствията от това бе предостатъчна, за да му се смръзне кръвта. За нещастие никак не му бе трудно да си представи как Ел Сикарио дебаркира на острова (или някъде другаде, тъй като колкото и сигурно убежище да намереше на Лети и дъщерите си, Убиеца щеше непременно да ги открие и наказанието щеше да бъде ужасяващо).
Но ти не вярваш в този риск. Освен това разполагаш със защита на място. Или почти на място. В смисъл, че всичко ще бъде готово до няколко дни. Когато вече ще бъдеш при „тях“ и ще си „им“ изложил твоя Общ план. От този момент нататък ще бъдеш неуязвим.
Наистина можеш да действаш.
Вторият риск беше незначителен: Лодегър да нареди да елиминират канадката. Плюс неколцина членове на семейството й, колкото да покаже на какво е способен. Е, и? Та аз дори не я познавам. Подобна касапница би довела единствено до провала на втората му идея. Нищо повече.
Добре тогава, действай.
Лодегър позвъни отново петдесет и осем минути след първото си обаждане, тоест две минути по-рано, което ясно издаваше безпокойството му.
— Размислих — каза Макартър. — Случаят е наистина по-сериозен, отколкото изглеждаше на пръв поглед.
— Открих връзката — уведоми го Лодегър.