— Преброих петдесет и четири чувала — отбеляза той.
— Петстотин и четирийсет милиона долара.
— Доста далеч сме от точната сметка.
— Липсват постъпленията от Чикаго, Детройт и Торонто. А и освен това реших да събирам два пъти месечно вместо веднъж. Предпочитам да разпределям риска.
— Имате ли представа за пълната сума?
— Второто събиране ще започнем след десет дни, като дотогава ще се постараем да се освободим от полученото досега и от онова, което ще пристигне утре. Имахме няколко дребни проблема в Чикаго, но ги разрешихме. Преди малко ви споменах за тях, но, изглежда, не ме слушахте.
Никога няма да свикна с този човек, помисли Макартър.
Двамата отново прекосиха кабинета с бежовите кожени кресла и преминаха в нещо като галерия, която, подобно на тази във фабриката, бе оборудвана с една остъклена стена.
— Пълната сума — натърти Макартър.
— С постъпленията от повторното събиране, предвидено за след десет дни, милиард осемстотин и петдесет, а може би и два милиарда. Има вероятност Милуоки за първи път да достигне двата милиарда. По приходи той е едва на четвърто място сред шестте ни центъра.
Макартър почувства нов прилив на раздразнение и веднага се укори за това. Както вече близо две години се укоряваше и заради антипатията, която изпитваше към Лодегър.
— Знам — задоволи се да промърмори той.
Всъщност беше сигурен, че е в състояние несравнимо по-точно от спътника си да изрецитира по памет, и то с разлика от не повече от сто долара, приходите на шестте приемателни центъра в Северна Америка (Ню Йорк, после Калифорния, след това Флорида…) за последните двайсет и четири месеца. Бе също така способен да изрови от паметта си цифрите за Европа, Централна Америка, Латинска Америка и Азия. Въпреки че воденето на подобни сметки съставляваше само незначителна част от задълженията му.
Лодегър му показа залата, където конвейерът изсипваше потока от пачки. Тук се осъществяваше и първата фаза на разпределението — вляво парите, предвидени за Мравките-пътешественици, вдясно тези, които щяха да бъдат поверени на Мравките — вложители.
— Сумите, предназначени за Мравките — вложители, се осчетоводяват с компютър, разбира се. Намира се на горния етаж. Съдържа списък на банките и на вече реализираните депозити. Разполагаме, естествено, с имената и отличителните белези на Мравките, които са ги осъществили, както и с датите и стойността на вноските. Освен това пуснах в действие програмите, за които се бяхме договорили преди шест-седем месеца в Корпус Кристи, и вече от три месеца вкарваме имената, възрастта, квалификацията и характерните особености на банковите служители, с които нашите Мравки са имали или ще имат вземане — даване. Това е наистина огромна работа.
Макартър изобщо не реагира на последната реплика. Тъкмо пресмяташе наум общата сума на постъпленията в шестте центъра в Северна Америка за последните дванайсет месеца. Към тях, отчитайки допустима грешка, равняваща се на по-малко от един процент — добави парите, събрани в Мексико и целия Карибски басейн, включително Венецуела.
Сто петдесет и три милиарда двеста и двайсет милиона шестстотин седемдесет и пет хиляди долара.
Плюс Европа, Азия и значително по-слабите приходи от Африка и Океания.
Лодегър продължаваше да говори. В момента обясняваше извънредно сложния механизъм на транспортирането на фондовете, извършвано от онези, които наричаше Мравки — пътешественици. — Трябва да поговорим подробно за това, но ще се чувстваме по-удобно в кабинета. Поръчах вечеря. Обичате ли немската кухня?
Макартър сви рамене. Беше готов да яде каквото и да било, стига да не е на обществено място. По време на предишните си срещи на високо равнище с Лодегър на два пъти се бе видял принуден да му напомни това свое изискване. Продължи нататък, до края на галерията. През тесни остъклени отверстия забеляза на долния етаж редица от малки стаи, където Мравки — вложители получаваха съответните суми. Всеки от тези мъже — сред тях имаше много латиноамериканци и това силно подразни Макартър, който не одобряваше използуването на прекомерен брой доскорошни имигранти за осъществяването на банковите депозити, — та всеки от тях получаваше пет пачки и, естествено, името и адреса на финансовата или банкова институция, в която трябва да вложи сумата. Всяка пачка съдържаше приблизително десет хиляди долара, но никога повече (в Съединените щати вложителите по сметка на сума от десет хиляди долара нагоре са задължени да заявят самоличността си и да посочат номера на социалната си осигуровка), като точната сума се определяше от компютър, за да се избегнат идентичните влогове.