След изтичането на десетдневния срок задължително трябва да се представи един официален, надлежно попълнен документ, предназначен за Комисията по ценните книжа и борсите и известен като 13-г. 13-г идентифицира автора, или най-често авторите, на публичната оферта за покупка. Той уточнява кои са те, колко акции възнамеряват да закупят и, на първо място, за какъв период от време и на каква цена. 13-г трябва също така да описва, при това колкото може по-подробно, финансирането на ПОП. Да включва точни данни за инвестираните собствени фондове (като тези капитали, естествено, могат по всяко време да бъдат подложени на данъчен контрол или на разследване, с цел да се изясни произходът им), за отпуснатите банкови кредити и другите начини на финансиране.
13-г, отнасящ се до ПОП срещу „Обауита Дженерал Уд“, фигурират десетина банки, които са отпуснали кредити на обща сума от около четиристотин и шейсет милиона долара.
За установяването на контрол над ОДУ са били ангажирани един милиард сто четирийсет и два милиона долара.
Сто деветдесет и пет милиона са идвали от собствени фондове, тоест от капитали, внесени от лицата или дружествата, лансирали и довели до успешен завършек ПОП. Салдото (четиристотин осемдесет и седем милиона) е било осигурено в значителната си част чрез облигации и интервенцията на шест фонда на почти институционни инвеститори, управители на частни пенсионни фондове.
Намесили са се и арбитражисти. От онези, които са известни под името риск-арбитражисти, или накратко „арби“.
Става дума за независими финансови специалисти, които работят изключително за своя сметка като професионалисти по рисковите операции. За рейдърите, инициатори на неприятелски ПОП, те са същото, което е рибата, прилепнала за акулата. Въпросните „арби“ постоянно дебнат на пазара и разполагат с широка мрежа от информатори. Те нерядко успяват да предварят обявяването на една или друга ПОП и — в зависимост от това, което знаят за лицата или компаниите, готвещи се за схватка, както и според собствената си преценка относно шансовете на нападателя или на отбраняващия се — бързат да заемат позиции в компанията мишена, като боравят с личните си, често значителни капитали, така че да могат да започнат препродажба в най-подходящия момент. Тогава, когато яростната битка между рейдъра и неговата жертва ще е вдигнала максимално цените.
Зенаид знаеше по име един от риск-арбитражистите, намесили се в случая с ОДУ. Научи го почти случайно при първото си посещение в „Кац, Лърнър и Компания“, където бе отишла с надеждата да се свърже с Марти Кан — засега неоткриваем или по-точно все така на риба нейде край Флорида, най-вероятно в компанията на две-три приказни създания.
— Попаднах на Клей Уолтърс, един от помощниците на Марти. Марти го нае няколко дни преди да си подам оставката, за да отида на работа в Милуоки, така че почти не го познавам. Не знаеше нищо за атаката срещу ОДУ, не я бил следил. Но точно когато си тръгвах, изведнъж си спомни за една вечеря, на която присъствал преди два месеца. Някой си Нийл Соломонс празнувал печалбата си от доста милиона долара, които реализирал в рамките на една ПОП срещу компания, свързана с Канада. Клей успя да телефонира на Соломонс и оня потвърди, че наистина става дума за ОДУ.
— Ще се виждаш ли със Соломонс? — попита Алекс Дьошарм.
— Имахме среща утре сутринта. — Зенаид му показа листчето, на което телефонистката на хотел „Девън“ бе записала съобщението. — Но той се обади преди един час, за да я анулира. Щял да пътува.
— И мислиш, че иска да те избегне?
Тя сви рамене. Наистина не знаеше. В крайна сметка течеше последната седмица на годината, притисната между коледните и новогодишните празници, и нямаше нищо необичайно в това, че величията от Уолстрийт излизат в отпуск.
— Освен това Соломонс е „арб“. А арбитражистите често са много странни типове.
Нито Алекс, нито Лавиолет знаеха какво е „арб“ и Зенаид им обясни. Беше минало полунощ и тримата се съвещаваха в нейната стая.
— Може и да се заблуждавам, но защо си мисля, че един от тези „арби“ би могъл чудесно да ни осветли относно подводната част на ПОП?