Бях отишъл на събирането с една млада жена, която оставих там след малка разправия, и докато маневрирах на тръгване, просто забравих да погледна назад. Подобно нещо ми се случва твърде рядко наистина. Други съмнения?
… щом веднъж си започнала…, помисли си Зенаид.
— Вашият ягуар. С него ли дойдохте от Лос Анджелис?
Манти отново се разсмя. Наел бил кола за целия си престой в Ню Йорк. Предпочитал ягуарите пред всички ролсове, кадилаци или бентлита. Би ли искала да й даде адреса на агенцията за коли под наем? Там можела да се убеди, че постъпва по абсолютно същия начин при всяко свое посещение. А сега…
— А сега бих искал да знам имате ли основания да смятате, че не съм този, за когото се представям? Изглежда, ме подозирате в нещо.
Няма да излезеш наглава с него, Зенаид. Или е голям играч, или чисто и просто казва истината.
Тя на свой ред се усмихна и отпи глътка от своя „kir royal“19. Да, предпочита да я нарича Зенаид вместо мадам Ганьон. Добре, ще го нарича Лу. Да, гладна е. За нея телешко филе, „а л’англе“. През нощта спа малко, наистина много малко. Епичните ласки на Лари я бяха изтощили и в момента изпитваше смътна тъга.
— А сега ми разкажете за „Обауита“, за което предварително ви благодаря — каза тя.
Манти не се остави да го молят, като междувременно пресуши една, после втора чаша шампанско и приключи с предястието в очакване на телешките си котлети. Не, не попаднал случайно на „Обауита Дженерал Уд“, Наблюдавал я от месеци. Както и други потенциални „мишени“, разбира се. Известно ли й е какво представлява една неприятелска ПОП и по-точно един рейд? Да? Толкова по-добре; това щяло спести време и на двама им. През 1975-а, когато се завърнал от Азия и му се наложило да си търси работа, първоначално възнамерявал да постъпи в адвокатска кантора, тъй като притежавал няколко дипломи. Но пък щял да бъде принуден да напусне Калифорния и най-вече да се озове в положението на подчинен. Избрал независимостта и след известен мъчителен период постепенно опознал пазарите.
— Не беше чак толкова трудно. Един човек, за когото ще ви разкажа, твърди, доказвайки го всъщност и на практика, че за две-три седмици първият срещнат кретен може не само да проумее всички пазарни механизми, но и да спечели. И аз в голяма степен съм съгласен с него.
В крайна сметка решил да стане „арб“, риск-арбитражист.
Имал склонност към риска. Към авантюрите. Към голямата игра. Доста бързо успял да направи удар. Късметът на новаците. Последвали няколко не особено резултатни години, докато не решил да хване бика за рогата. Докато не му хрумнала идеята да изпреварва рейдърите в замислите им.
— Нямам нищо против рейдърите, Зенаид, макар че днес добрият тон изисква да ги обвиняваме във всички смъртни грехове. Те са хищници, съгласен съм, но поне имат достойнството да действат открито. Освен това те съществуват, поемат рискове. Ние с тях сме от една кръв, както казва Маугли. Финансите винаги са били и ще бъдат вид война. И не са я измислили те. Така, както аз и хилядите други не сме измислили войната във Виетнам. Май не сте съгласна?
— Ще поговорим за това друг път.
Много добре. И тъй, за да успее да си осигури преднина спрямо рейдърите, той съставил списък на евентуалните „мишени“. Има ли Зенаид представа как се определя дадена „мишена“? Тук отново влизали в действие някои прости правила. Логични. Та съставил той този списък, включващ само предприятия, чийто оборот надхвърлял един милиард долара. Налагало се все пак да фиксира някакъв критерий за подбор. Така попаднал на „Обауита“. Наблюдавал я, дебнел и най-малката аномалия в движението на акциите й.
Започнал да купува през октомври миналата година, в момента на първата ПОП.
— Първата?…
— Срещу „Обауита“ имаше две ПОП. Не го ли знаехте? Вярно е, че този първи опит бързо се провали.
— „Зелена поща“?
— Дори и дотам не се стигна. Рейдърът беше ангажиран на друг фронт и не прояви достатъчно настойчивост.
— Но е подновил атаката.
— Точно така. Само че под друго прикритие. Човекът явно не е кой да е.
— Преди да продължим — прекъсна го Зенаид, — бих искала да знам защо вие и единствено вие си позволявате да разговаряте с мен така свободно по въпроса?
Манти се разсмя. Като на калифорниец му било съвършено безразлично какво мислят или правят нюйоркчаните. Не обичал да му диктуват поведението. И най-добрият начин да го накарат да направи нещо бил да му забранят да го прави.