— Онзи адвокат от Лос Анджелис ви е помолил да си мълчите.
— Нат Лиденски? Досега съм го използвал три пъти. Добър е, много е добър. Същински звяр в бизнеса: безмилостен, хладнокръвен, ефикасен. Не е на нивото на Марти Кан или на неговия вечен противник Линдън Кусак, разбира се, но почти ги догонва.
— Марти Кан и Кусак намесиха ли се в аферата „Обауита“?
— Не. Нито единият, нито другият, доколкото знам. Те са асове, които, между другото, вземат по един милион на консултация. Дори и за мен са малко скъпички. Но когато единият от тях атакува, можете да бъдете сигурна, че другият ръководи отбраната. Известни са ми много случаи, когато са им плащали, за да не се намесват, да не правят абсолютно нищо.
— И някой им е платил, за да не се намесят?
— В случая с ОДУ? Не знам. Бих се учудил. Битката не беше особено ожесточена. Ръководителите на ОДУ веднага вдигнаха бяло знаме, след което прибраха обезщетенията си и се ометоха. Лично мен доста ме разочароваха.
— Марти Кан знае ли това, което ми разказвате в момента?
— Възможно е. Не съм сигурен, но не е изключено. Едва ли има нещо, което Марти и Линдън да не знаят по въпроса за ПОП. Познавате ли Марти?
— Навремето работих за кратко време при него. Да се върнем на Лиденски.
— Излиза, че ме подлагате чисто и просто на разпит, или греша? Нат ми се обади преди три месеца и ме помоли да се въздържам от коментари по аферата ОДУ. Особено пред журналисти. Уточни, че ще го смята за услуга.
— Каза ли ви защо?
— Не беше необходимо да ми казва — чудесно знаех защо. Още малко вино?
— Не, благодаря. Бога ми, отпускате ми информация буквално с пипетка!
— То е, защото искрено се наслаждавам на всяка секунда, прекарана с вас. Цял живот няма да си простя, че закъснях с тринайсет минути. Чудя се как Елиът ви е пуснал да си отидете. Аз щях да подпаля Ню Йорк.
— Каква е причината Лиденски да поиска от вас тази услуга?
— Същата, която ви доведе днес тук. Фактът, че новите собственици и ръководители на „Обауита“ съсипват канадските гори и нарушават определен начин на живот. Очевидно сантименталността не е от най-силните им страни.
— Не разбирам.
— Познавате ли Джонатан Гантри?
— Не — отвърна тя, след като поразмисли, въпреки че името й беше познато.
— Той е нещо като знаменитост в малкия свят на финансите и най-вече сред рейдърите, които, между другото, би трябвало да му издигнат паметник. Вярно, че на него изобщо не му пука за това. Извинете ме за израза.
— Необходимо е много повече, за да бъда шокирана — усмихна се Зенаид. — И с какво въпросният Елмър Гантри е дотолкова забележителен, че да заслужи благоговението на идните поколения?
— Джонатан, не Елмър. Именно той е изобретателят на junk bonds20.
Зенаид запази мълчание.
— Знаете ли какво представляват junk bonds?
— Естествено. Но са ми казвали, че този тип облигации са били ако не измислени, то поне използвани за пръв път от друг.
— Първоначалната идея беше на Гантри. Той прибра печалбите си — доста внушителни, както се говори — и побърза да отиде да играе другаде. Казах ви, че не е кой да е. И не патентова изобретението си.
Манти отново се разсмя: Беше си поръчал три парчета торта „Кастелнодари“ и им се наслаждаваше, без да бърза, поливайки всяка хапка с глътка коняк.
— Струва ми се, че виждам в очите ви известно недоверие — отбеляза той. — Не измислям нищо, тъй като съм сигурен, че ще проверите дума по дума всичко, което ви казвам. Никой не ме е принудил да дойда тук.
— Гантри ли е авторът на ПОП срещу „Обауита“?
— Той е автор и на двете. И при втората успя.
— Но защо му е да се…
Зенаид искаше да каже „да се крие“, но замълча, тъй като неочаквано си спомни нещо. Един репортаж, който беше чела за човек, живеещ на борда на голяма джонка някъде в Азия. Човек, когото журналистът представяше като един от великите апостоли на световната екология, пламенен защитник на носорозите, пандите, пантерите, слоновете и на всички животни, на които посвещаваше живота си и значителна част от не по-малко значителното си богатство. Нещо като Еко-Христос, слязъл на земята.
Гантри.
Копелето гадно!
— Сега вече съм наясно кой е господин Джонатан Гантри — каза тя.
— Разбирате ли защо е предпочел да не се набива прекалено на очи във вашата афера „Обауита“?
— Да, стига да не ми разказвате врели-некипели.
— Щом и без това ще проверявате дали всичко отговаря на истината.
— Ще го направя.
— Не се и съмнявам. Онази вечер Лари ме предупреди, че най-малкото, което може да се каже за вас, е, че сте дяволски упорита. Дори смята, че би трябвало да се измисли специален термин, за да се дефинира точно това ваше качество.
20
Букв. „боклучави облигации“, или ниско стойностни ценни книжа, емитирани от дадена компания в момента на атакуването й чрез ПОП (англ.). — Б.пр.