По онова време Макартър все още нито веднъж не е стъпил „там“. В Колумбия. Нито в Панама, От предпазливост винаги е избягвал този район. Обаче се е досетил за почти феодалните връзки между Мора и „онези“. „Онези“, чието име засега не му е известно. Неговите шефове, с една дума.
Кралете, императорите на кокаина.
Седмица след като Макартър е формулирал изискванията си, Мора го уведомява, че трябва да замине за „там“. „Там“ искат да го видят, да си поговорят с него, да го опознаят. „Една-единствена грешка, Мак, и вече няма да е необходимо да се връщате при семейството си, което ще остане да ви чака тук и за което аз специално ще се погрижа.“ Повече от недвусмислено предупреждение. Ала безполезно. Излишно. Макартър поставя условията за пътуването си: не иска и да чуе за директен полет до Богота. Съгласява се за Мексико. От Мексико продължава с кола до малко дискретно летище, където го чака частен самолет. Междинно кацане на пистата на една бананова плантация в Белиз и смяна на самолета. Там се качва един мъж, който ще придружава Макартър до крайната цел на пътуването му.
Никакво представяне, никакви имена. Мъжът е среден на ръст, мускулест, подвижен. Носи черни очила и очите му почти не се виждат. Сурово лице, чиято бруталност се подчертава още повече от слънчевия загар. Безизразно, издялано сякаш от тъмночервен камък лице. Бавни, отмерени движения, създаващи като цяло впечатлението за ужасяваща сила, която, макар и строго контролирана, всеки момент би могла да се развихри в делириум от жестокост. Докато прелитат над Мокситовите рифове и след това над Дарианския залив, човекът се задоволява да зададе небрежно няколко банални въпроса. Очевидно му е добре известно кой е Макартър и кой Мора. Що се отнася до Макартър, знае дори марката и цвета на първата му кола и телефонния му номер от времето, когато е живял в Сан Франциско. За Мора говори със снизхождението на началника към незначителния служител.
Това е Ел Сикарио, Убиеца, за когото Макартър дълго време няма да знае нищо, дори истинското му име. За Макартър сикариото е убиец-терорист, предпочел насилието пред всеки друг начин на действие. Историкът Флавий Йосиф21 е наричал зелотски сикери най-непримиримите еврейски поборници, сражавали се срещу римската окупация. До този момент Макартър не знае дали Ел Сикарио е латиноамериканец или „гринго“, но по-късно, слепвайки събраните оттук-оттам късчета информация, стига до значително по-конкретни заключения и разбира, че Ел Сикарио е изкарал Виетнам.
Засега този момент е все още далеч. Самолетът не лети вече над морето, а над реки и гори. Може би градът, който забелязва вляво, е или Картахена, или Баранквила. Над Колубмия пада нощ. „Пристигаме“, подхвърля Ел Сикарио.
Кацат по тъмно. Вдясно, облени от лунната светлина, се извисяват склоновете на Андите. Писта, чиито прожектори светват едва в последния миг. Изненадваща влага, чиято плътност кара Макартър почти да залитне, след което се качват в климатизирана лимузина. В далечината — някаква река. Това е Магдалена, но той все още не го знае.
Хасиенда. Корали, сред които дремят коне. Пазачи, тоест мъже, въоръжени, както му се струва, с „М 16“. Питат го иска ли да си отдъхне, да се поосвежи. След три четвърти час се озовава в присъствието на шестима мъже; между тях е и този, с който е пътувал от Белиз. Останалите са на възраст между трийсет и четирийсет и пет години, като се изключи един, около шейсетгодишен и толкова тлъст, че носи прякора Шишкото. Макартър ги преценява от пръв поглед: арогантни дръвници, опиянени от собственото си всемогъщество; диваци, надарени с примитивен животински разсъдък, които не се съмняват в нищо и вървят безпощадно напред, без да изпитват каквито и да било угризения, тъй като са напълно лишени от съвест. Първоначално изпитва едновременно две чувства: истински страх и омраза.
21
Юдейски пълководец и историк (37–100), автор на „Войната на евреите“ и на „Юдейски антики“. — Б.пр.