До този ден, в който за него ще настъпи краят на света, той работи вече от четиринайсет месеца като Мравка-вложител. Нито веднъж не му хрумва да запази за себе си всичко или поне част от огромните суми, които минават през ръцете му. И по-точно, ако все пак се случи такава идея бегло да го споходи, то той тутакси я прогонва от съзнанието си. Не си прави никакви илюзии по отношение на онова, което би сполетяло жена му и децата му (те са вече шест), а й племенниците и племенничките му, ако се поддаде на подобна безумна съблазън. Освен това до ушите му долитат всевъзможни слухове, чиято достоверност напълно съзнателно предпочита да не проверява, В действителност той не е съвсем наясно, че е Мравка-вложител, при все че човекът, дошъл преди две години в бакалницата му, ясно произнася думата „мравка“: „Наблюдавал ли си някога мравките, Пабло? Чувал ли си за марабунтата3? Понякога в Южна Америка мравките се впускат в пътешествие, с милиони. Марабунтата помита всичко по пътя си. Нищо не е в състояние да я спре. Така че мисли за марабунтата и за мравките, Пабло, когато работиш за нас. Те съществуват от хилядолетия и никога нито една не е пренебрегнала или отказала да изпълни задълженията си на войник, бавачка, строител или доставчик. Учи се от тях и всичко ще бъде добре.“
Същата тази сутрин, в малка стая с много висок таван и с тясно като бойница прозорче с тъмно стъкло на една от стените той получи пет пакета, завити в амбалажна хартия (всеки от тях съдържаше малко под десет хиляди долара, но за него това не беше новост), и адресите на пет банки в Милуоки. Познаваше чудесно града, както и всички банки в радиус от шестстотин километра. Прочете списъка няколко пъти, научи го наизуст и го изгори под одобрителния поглед на онзи, когото наричаше „касиера“ и комуто проявата на толкова предпазливост, изглежда, и този път достави огромно удоволствие. Колкото до двата инвестиционни фонда, в които трябваше да прехвърли депозираните суми, те му бяха отдавна известни. Използваше общо трийсетина фонда, но с някои му се случваше да борави значително по-често. Сбогува се с касиера и с въоръжения пазач, затвори чантата си и излезе. Банките, които трябваше да посети, се намираха близо една до друга. Като се изключи една от тях, никога не бе прекрачвал прага им, но пък и изключението се отнасяше до банка, където бе депозирал пари преди година, и то в края на работното време, когато служителите са обикновено вече доста разсеяни.
Качи се в колата си и заключи вратите. Зад него потегли друга кола, но това ни най-малко не го обезпокои; не му се случваше нито за първи, а и, без съмнение, нито за последен път, да го следят, за да се уверят, че не възнамерява да се прави на интересен. Колкото до това, съвестта му беше чиста. Щеше да приключи преди три следобед. Двеста и петдесет долара, спечелени безбожно лесно.
Три часа по-късно бе засечен от Зенаид Ганьон.
Зенаид Ганьон не е американка, а франкоканадка, но владее до съвършенство и двата езика. Не е от Квебек, а от Онтарио, където е родена преди двайсет и пет години в Капускасинг, едно от малкото по-значителни селища, в които все още се говори френски. Но детството и юношеството си прекарва на сто и петдесет километра на юг, в Мисиками — градче, което не фигурира на почти нито една карта и където, едва четиригодишна, отива да живее при дядо си след смъртта на своите родители. Изкарва началното училище в Мисиками, след което завършва средното си образование в Монреал. С присъщата си решителност, която с времето все повече ще укрепва, на осемнайсетгодишна възраст стига до заключението, че трябва сама да се оправя в живота, и постъпва като секретарка в една монреалска банка, заемайки се успоредно с това с висшето си образование.
Две години по-късно получава първото си повишение и е преназначена в Торонто, където записва финансово право в местния университет. Веднага след дипломирането си се омъжва за Лари Елиът, американски адвокат, четири години по-възрастен от нея. Лари Елиът успява по някакво чудо, което тя така и никога няма да може напълно да си обясни, да я убеди, че в живота си има нужда от един-единствен мъж. Елиът пристига в Канада за няколко дни по чисто професионални причини. Въоръжен с магистърската си степен по стопанско управление, блестящо защитена в Харвардския бизнес институт, той е просто един от неколцината новаци, наети от една нюйоркска адвокатска фирма, специализирана в областта на бизнеса. Поканва Зенаид на обяд, после на вечеря и два дни по-късно, по-точно на третия ден от запознанството им, се обявява за лудо влюбен в нея. И вероятно е така, тъй като през следващите пет месеца пристига почти всяка седмица със самолет от Ню Йорк, за да я види.