В замяна на това замисленият градоустройствен план се очертава извънредно обещаващ. И го потвърждават всички изчисления: след завършването на строителните работи и препродажбата печалбата може да възлезе на четиристотин процента, ако не и повече.
Току-що се е завърнал в Ню Йорк от отпуската, прекарана с Манди, когато научава новината. В Сан Диего някой е започнал срещу него нещо като мълниеносна война. Всички парцели са продадени. Срещу милион и двеста хиляди за акър. С триста и петдесет хиляди над цената, предложена от Лодегър. Закупен е и мъртвият терен. За исканите десет милиона. Операцията е осъществена за рекордно кратко време — по-малко от две седмици, — и то сякаш от истински десантен отряд. Продавачите, готови да подпишат съответните документи с адвокатите на Лодегър, променят решението си за една нощ, заслепени от купищата пачки, струпани пред тях. И нещо още по-лошо: един от козовете в проекта на Лодегър е разработването на находището от природен газ, открито на съседен хълм, което е предвидено да бъде от полза не само за новопостроения жилищен комплекс, но при по-мащабна експлоатация да донесе допълнителни, още по-значителни печалби. Непознатият клиент откупува правата върху разработването на газовото находище и незабавно ги препродава на кметството, като парите от продажбата инвестира в обществени обекти — училища, плувни басейни, спортни площадки и други подобни. Колкото до мъртвия терен, любителят на тоталната война тутакси му намира приложение: там той смята да разработи солници (планираният добив от сол е предварително продаден на японски компании), които имат това предимство, че се приемат благосклонно от екологическите дружества, стига да не загрозяват пейзажа. Освен солниците той ще създаде и център за таласотерапия, който не след дълго ще стане известен и високо рентабилен. Така триста и петдесетте хиляди долара, заплатени в повече за всеки акър, ще бъдат много бързо възстановени.
Лодегър е побеснял от гняв. Гняв срещу самия себе си заради това, че не е проявил достатъчно въображение и решителност. Гняв срещу купувача, който му е доказал — в противовес на досегашната му убеденост, — че все още може да стане лесна плячка на по-смели от него.
Това е неговият първи провал, откакто „онези там“ са му гласували доверие, предоставяйки му значителни капитали.
До този момент не е допускал и най-незначителна грешка, с което безкрайно много се е гордял. Би приел да получи урок в друга област, но не и в тази. Не и в неговата собствена!
Освен това едва ли има по-неподходящ момент за този инцидент от „карантинния период“, в който се намира. Изживява дни на неописуем ужас. В Сан Диего, разбира се, действа толкова дискретно, че само двама от адвокатите му знаят за кого в действителност работят. А и той не споделя плановете си с никого — чака да успее, за да може гордо да обяви победата си. Но това няма значение. Ако „онези там“ разберат, че са го изиграли, не е изключено всичко отново да бъде поставено под въпрос.
Разминава му се. Провалът му остава в тайна. А и в предпазливостта си той стига дотам, че скалъпва заговор срещу единствените свидетели — двамата калифорнийски адвокати, които знаят името му — и успява да издейства елиминирането им.
Гневът му прераства в ненавист, в неутолима омраза към непознатия купувач — Джонатан Гантри, Лакомника. Това копеле дори не е напускало шибаната си джонка, докато е водело своята война в Калифорния! Господинът се е климбучкал най-спокойно някъде край Бали или в пролива Торес!
Досието остава висящо. Лодегър търпеливо изчаква, премисляйки всички „за“ и „против“, за да стигне в крайна сметка до заключението, че може да си отмъсти. Нито Ел Сикарио, нито Милан, нито Макартър не научават за поражението, което му нанася Гантри.
Всъщност Макартър не познава Лакомника. Лодегър е твърдо убеден в това. Много отдавна е съставил списък на бившите студенти на Макартър. Между тях не фигурира никакъв Гантри. И с основание: Гантри винаги се е хвалил с теоретичното си невежество по отношение на всичко, свързано с парите.
С малко повече късмет след няколко дни Милан ще му види сметката — ще им види сметката, на него и на канадката. В подобни случаи Милан никога не протака. И отдавна вече не е необходимо да доказва колко е ефикасен.
Бяха в Пенанг и от два часа знаеха, че Лакомника няма намерение да се отбива тук. Рибари бяха видели джонката.
Хората на нея купили риба от тях. По всичко личало, че плава по посока на Пхукет, в Тайланд.