Мъжете не са й съвсем непознати. Вече е имала две-три авантюри — доста анекдотични в интерес на истината. Особено като се има предвид, че още на петнайсетгодишна възраст установява неизменния ефект, който оказва върху представителите на противоположния пол. Не се намира и един на петдесетима, който още от пръв поглед да не бъде обсебен от идеята тутакси да я „награби“, според собствената й терминология. О, не, не че е кой знае каква красавица. Става дума за нещо съвършено друго, като например за начина, по който вдига или оставя слушалката на телефона, подава някакъв документ, върви, става, сяда. Както и за гласа й, за олимпийското спокойствие, с което издържа отправените й погледи. Не го прави нарочно, при нея това е просто даденост. Която впрочем ужасно я дразни, тъй като би предпочела да се интересуват повече от онова, което има в главата си, отколкото от гърдите й, от бедрата й или от извивката на ханша й.
Първата година от брака е доста сполучлива, може би най-вече заради това, че тя отказва да напусне Торонто. С Лари се виждат само в събота и неделя и, естествено, през отпуската. В крайна сметка тя отстъпва пред настойчивостта му. Още повече, че банката, където работи, назначава друг на полагащия й се според нея пост на пълномощник. Подава си оставката и заминава за Ню Йорк. Издържа шест месеца в ролята на домакиня. Лари се противопоставя на идеята й да започне отново работа. Самият той е в период на пълен възход и възнамерява бързо да се нареди измежду най-добрите финансови специалисти на Уолстрийт. Вярно, работи по дванайсет часа дневно, но затова пък приходите му започват да приближават границата от един милион долара годишно, която си е поставил за цел. Зенаид пренебрегва възраженията му и си намира работа в търговската банка „Кац, Лърнър и Компания“.
Безспорно осъзнава опасностите, на които излага по този начин брака си; човекът, въвел я в „Кац, Лърнър и Компания“, е някой си Марти Кан, един от най-младите и най-блестящи специалисти по арбитражни рискови сделки, или, с други думи, професионален съперник на Лари, Запознава се с него по време на вечеря в „На баския бряг“ — ресторант, посещаван от „златните момчета“. Дали основателно, или не (и в случая той не греши), Лари бива осенен от догадката, че явната благожелателност на Кан прикрива чисто и просто желанието да спи с жена му. Следват пет кошмарни месеца, през които Зенаид все пак успява да научи немалко неща от областта на финансите. Не спи с Марти, макар че подобна мисъл й минава през ума (той е ужасно забавен). Иска развод и го получава невероятно лесно, още повече, че не изисква абсолютно нищо. Напуска Ню Йорк, който не понася, и се установява в Уискънсин. Поради две причини: първо, защото е близо до Су-Сент-Мари и следователно до Онтарио и Мисиками, където все още живее дядо й, и второ, защото братята Кесъл й предлагат поста на пълномощник. Братята Кесъл притежават банка, която фамилията държи от двеста, че и повече години. Тя е малка, с едва двайсетина служители. Налице е, разбира се, неудобството, че братята Кесъл — и преди всичко по-младият, Харви — не крият, че с най-голямо удоволствие биха я „награбили“. Както и всички останали. Но и двамата са над петдесетте, а тя тича по-бързо от тях. До деня, в който попада на първата Мравка — вложител, Зенаид работи при двамата Кесъл от осем месеца. И си има две грижи: на първо място писмото, което е получила същата сутрин от дядо си, а след това ОВО (отчет за валутните операции) и ОНП (отчет за начина на плащане), по отношение на които през предидущите няколко седмици открива редица тревожни нередности.
Препрочете писмото: „Най-страшното, което можеше да ни се случи, е вече факт — пишеше Еварист Ганьон. — Дъскорезницата е продадена, а ти знаеш колко важна бе тя за нас. Всички, които работеха в нея, току-що получиха предизвестие за уволнение. Ще се наложи да напуснем нашето езеро и домовете си. Но има и нещо още по-лошо: купили са я Гили-Гили и никой не знае как. Известно ти е какво означава това за всички нас…“