Гантри държеше доста тежка на вид кошница, покрита с кърпа на зелени и бели карета. Той нави въжето, което явно бе използувал при изкачването, за да я изтегли. Остави я малко по-встрани от скалата, върху която тя беше проснала банския си, и седна. Погледна я едва-едва, някак мимоходом. Носеше все така саронг. Зенаид забеляза върху лицето му признаци на умора.
— Пат е трябвало да ви предупреди; Плочата, върху която сте се настанили, не е най-подходящото място.
— Не знаех, че е необходима предварителна резервация — сви рамене тя.
— Вижте.
Бе вдигнал от земята нещо като дълъг бамбуков бастун, който се намираше тук сякаш случайно. После се приближи до плочата, разрови с върха му една вдлъбнатинка, намираща се на по-малко от два метра от мястото, където беше придремвала, и бързо се отдръпна. След десетина секунди от нея със съскане се показа главата на една, сетне на втора змия.
— Кобри — отбеляза Гантри. — В това гнездо живеят сигурно четиринайсет-петнайсет парчета. От пет години насам, откакто идваме тук, сме сключили с тях нещо като пакт за ненападение. Не ги закачаме и те ни оставят на мира.
— Пат наистина е трябвало да ме предупреди.
— Не се страхувате много от змии, нали?
— Не. Не много.
— Всъщност не рискувате почти нищо. Наблюдавайте пак. Той взе едно кръгло камъче с големината на орех, постави го на земята на няколко метра от тях, след което пак се отдръпна и направи знак с ръка. Изтрещя изстрел и глухият ек на гърмежа се заблъска в отвесните скали. Камъкът се бе пръснал на парченца. Зенаид потърси с поглед стрелеца, но не го забеляза. Излиза, че съм се дупила чисто гола пред очите на трийсет и шест души охрана, помисли си тя. Браво, Ганьон! Голяма гъба се оказа! Погледна отново Гантри. Той клечеше в обичайната за азиатците поза на цяло стъпало, с опрени на коленете лакти и с безжизнено отпуснати ръце.
Не се усмихваше и мислите му несъмнено бяха другаде. Зенаид реши, че явно не е спал цяла нощ, и се изуми от странното чувство на нежност, което най-неочаквано я обзе.
— Изглежда, че почти нищо не е в състояние да ви уплаши, госпожо Ганьон. Или бъркам?
— Зенаид.
— Освен морето — добави той. Увериха ме, че плувате като ютия.
— Това тук не е море.
Има да ти казва нещо важно. Очевидно старите му лели от Мейн са му съобщили това-онова.
— Зенаид, минавала ли ви е през ум мисълта, че би могло да съществува някаква връзка между онова, което ви се е случило в Милуоки, и ПОП срещу „Обауита“?
Тя спря да цапа във водата и се приближи до брега.
— И съществува ли?
— Проследили са ви до Малайзия — вас, Дьошарм и Лавиолет. Няколко мъже, китайци, които са се качили на самолета в Хонконг и несъмнено са поели щафетата от друг екип, пристигнал заедно с вас от Ню Йорк. Дори на Пхукет някой непрекъснато е вървял подир вас, докато друг се е лепнал за Алекс Дьошарм.
— Той добре ли е?
— Прибрал се е в Монреал без проблеми, но е под наблюдение.
— А знае ли това?
— Не — поклати глава Гантри, все така без да я поглежда и с все същото замислено изражение в очите. — Да, що се отнася до отговорите на следващите два въпроса.
Тя тъкмо се канеше да го попита, първо; сигурен ли е в получената информация, и второ: смята ли, че Алекс се намира в опасност.
Мислите й ли четеше, що ли?
— Не мога да чета мисли — продължи Гантри с извънредно спокоен тон. — Но на ваше място също бих задал тези въпроси. Мога и да греша, разбира се. Не е изключено например някой от трима ви да си има лични неприятности.
Според вас има ли нещо в живота на Дьошарм, което би могло да обясни факта, че го следят?
— Не.
— Занимава ли се с политика? Да е работил или пък да работи за тайните служби?
— Това е смешно.
Лакомника отново поклати глава. Като се изключи това движение, той запази досегашната си пълна неподвижност, на каквато сигурно бяха способни твърде малко хора, особено в тази тъй неудобна на пръв поглед поза.
— Просто елиминирам други възможни обяснения. Познавам бившия ви съпруг Лари Елиът само по име. Никога не съм го виждал, но знам, че е забележителен специалист в своята област.
— Лари никога не би наел цяла кохорта детективи, за да му докладват къде съм и какво правя. Това е още по-смехотворно от предположението ви, че Алекс би могъл да бъде шпионин, преследван от КГБ или ЦРУ.
— Значи отпада още едно обяснение. Между другото, свободна ли сте?
Имам усещането, че съм такси.