— Да — отвърна тя.
— Аз също — заяви все така невъзмутимо Гантри.
После обърна глава към нея и погледите им се срещнаха за пръв път, откакто се бе появил. Господи, Зенаид! Ето че ти се случва. Като на всичкото отгоре и дума не може да става за сравнение с онова, което изпитваше към Лари.
— Остава Лавиолет. Съмнявам се обаче, че неговият хокеен тим е наел хора да го следят, и то с единствената цел да му попречи да подпише договор с някой малайски клуб по бадминтон. Между другото, той прекара нощта с моята специалистка по компютърна техника. Горката Ли, сутринта беше съвсем замаяна. Което не ме устройва много. Може и да не си личи, но тук ние сме на работа и това място е една от работилниците ни. Атмосферата му спомага всеки от нас да се съсредоточи максимално. Като, се започне от мен. В момента провеждаме една малко деликатна операция, която, естествено, няма нищо общо с… вашия случай.
— Съжалявам, че ви се натрапих.
— Не съжалявайте — отвърна той без усмивка, като продължаваше да я гледа втренчено. — Безкрайно съм щастлив, че сте тук, независимо от причината за вашето идване.
Междувременно вече взех необходимите мерки. Към нас всеки момент ще се присъединят хората, които бях изпратил да си починат. Ще сформирам два работни екипа. По същия начин, по който мобилизирах и още някои от старите ми лели. Имате ли обичай да се събличате чисто гола за щяло и нещяло?
— Не. Трябваше да се сетя за вашите пазачи. Изобщо нямам такъв навик.
— Толкова по-добре.
Продължаваха да се гледат в очите. И погледът на Лакомника беше сериозен. Накрая той се изправи, вдигна ръка право нагоре и описа с показалец два малки кръга във въздуха.
— Нареждам на охраната да се оттегли. С кобрите все някак ще се справим. Страхувате ли се?
— Не.
— Нямах предвид кобрите — усмихна се той.
— Нито пък аз.
— В кошницата има всичко необходимо за един пикник. През последните две седмици доста поработих, така че си давам два часа почивка.
Толкова по-добре било. По-добре било единствен господинът да си оплакне очите с анатомията ми. Ганьон, ако някой друг мъж ти беше казал това, най-малко би се взривила от смях.
Ето че ти се случи и повече приказки са просто излишни.
Тя стоеше в края на басейна и пазеше равновесие на върха на пръстите на краката си върху извивката на издигащото се към повърхността дъно. Гантри беше на три метра от нея. Гантри, който свали саронга си и за миг застина чисто гол, преди да се гмурне. Изчезна под водата и заплува на около четири метра дълбочина с невероятна скорост, но същевременно безкрайно дълго — две, после три минути.
Най-сетне изскочи точно зад нея. Зенаид почувства докосването му, но не помръдна. Водата около тях стана отново гладка като стъкло.
— Случва ми се нещо съвсем непредвидено — каза той.
— Искрено ви вярвам.
— Странно е, че човек осъзнава подобно нещо, макар и никога до този момент да не го е изпитвал. Или поне не със същата интензивност.
— Много странно, наистина.
Дишането й леко се бе ускорило, но не можеше да направи нищо. А и нямаше желание всъщност да прави каквото и да било.
— Вие дойдохте при мен с целия си арсенал с единствената цел да ме накарате да застана на ваша страна.
— Което и остава моя цел.
— Тя е постигната.
Зенаид знаеше това. Като се изключи, че в момента мислеше най-малко за Мисиками. Придвижи се с няколко сантиметра назад, към него. Ръцете на Гантри я обгърнаха. Той попита:
— Със същата интензивност?
Мъжете винаги изпитват нужда да задават подобни въпроси. Дори и той. При все че нещата са повече от ясни.
— Да.
Зенаид се обърна и жадно потърси устните му.
Изваденият от кошницата мобифон иззвъня повторно.
Гантри каза името си и изслуша гласа, който му говореше за някой си Бейзинджър, който на свой ред се интересувал от някакъв кореспондент в Манила и от евентуалния таван на наддаването.
— Да се свърже с Хара. Никакъв таван — отвърна Гантри.
— И не ми се обаждайте повече. Ще бъда на джонката след четирийсет и пет минути.
Изключи мобифона и го остави. Главата на Зенаид лежеше на корема му. Ръцете на Зенаид шареха по тялото му.
— Изпратили са те тук, Зенаид. Някой много старателно те е насочил към мен, макар отлично да е знаел, че рано или късно ще разбера истината. Успокой топката, Ганьон. Говоря сериозно.
— Едното не пречи на другото.
— Този някой е наумил нещо. Не, недей, моля те! Не е честно! Не!