— Много добре — отвръща Макартър със смях.
— Стигам до заключението, че мътят нещо заедно. На следващия ден сутринта се информирам — обожавам да се информирам за хората. Впрочем добре ли работи новият хладилник?
— Много добре.
— Радвам се, че от моите осемстотин долара е имало полза.
И така, осведомил се за двамата мъже и научил, че те наистина не се познават, поне официално. Но че сливането на двете им основни компании би предизвикало страхотен бум на Уолстрийт.
— Купих колкото се може повече акции.
— С хиляда шестстотин и двайсет долара?
Не само. Гантри използувал оня номер, оная дивотия… как, по дяволите, се казваше? Leverage buy-out25? Не, не е точно това думата, тъй като LBO предполагал закупуването на цяло едно предприятие благодарение на много пари, взети в заем. Както и да е, прибягнал към нещо като малък LBO, ипотекирайки къщата на майка си в Мейн.
— Не виждам къде е проблемът — казва Макартър.
— Не съм ли извършил наказуем акт чрез незаконно използуване на поверителна информация?
— Като прислужник в ресторант? Едва ли!
— Десет процента — казва тогава Гантри. — Защо според вас наминах насам тази вечер?
Макартър разбира. Четири хиляди триста шейсет и два долара и деветдесет цента. Десет процента от печалбата, реализирана от „интересния чешит“. Колебае се. Четири хиляди и триста долара биха му позволили да си купи нова кола. Изкушаващо.
Отказва. По-късно ще се чуди защо. Чисто и просто въпрос на гордост. Спрямо един сополанко, комуто е разяснил финансите с петнайсет урока и който току-що е направил удар благодарение на тях, докато на него, многоучения Макартър, и през ум не му е минало да го стори!
По същата причина, без съмнение, отхвърля и предложението на Гантри да станат нещо като съдружници. Като този път едва се сдържа да не избухне. За втория си отказ ще съжалява много по-дълго, отколкото за първия. Вече почти се е примирил с мисълта, че ще се пенсионира като преподавател. Все още не е достатъчно зрял, за да прояви самостоятелност. За да се откаже от спокойната си работа, пък била тя и посредствена. При все това второто предложение на Гантри за дълго ще се загнезди в паметта му. И ще си пробива път. Та когато се появи Мора с предложението си, той, без да го подозира, ще събере плодовете на подмолната работа, започната от Лакомника.
Макартър ще се види с Гантри още шест пъти. И всеки път това ще са мимолетни срещи било на уличен ъгъл, било в някое кафене, било в метрото или пък в дома на Макартър. Няма да забрави изумлението на Лети, когато хлапакът, освен торта и цветя, й подарява и сто килограма макарони, които домъква в чувал — за да отпразнуват първия му милион, както пояснява. През цялата вечер Лети и Гантри се заливат в неудържим смях, тъй съучастнически, че предизвиква у Макартър изблик на ревност. „Какво толкова му харесваш, Лети?“ — „Какво му харесвам? Шегуваш ли се? Не си ли го погледнал? Ако бях с десет години по-млада, щях да преплувам Тихия океан, само и само за да скоча в джонката му! И в хамака му, разбира се! Има жени, които вие, мъжете, веднага си представяте голи и започвате да въртите опашка. Е, същото се отнася и за Гантри. Само че като мъж. Не допускай никога да го видя гол, защото оттам нататък за нищо не отговарям!“
Следва аферата е „junk bonds“ — „боклучавите“ облигации, — чийто инициатор е Гантри и от която той извлича максимална печалба за по-малко от две години. Преди да изчезне. След едно последно посещение у Макартър.
— Все още не е късно да ми станете съдружник, Мак. Дължа ви наистина много.
— Не ми дължите нищо. Платихте ми осемстотин долара.
Пиратската усмивка.
— Жалко. Вие струвате хилядократно повече от това, което сте в момента. Надявам се, че един ден ще проявите достатъчно благоразумие, за да го осъзнаете.
(Не след дълго ще се появи Мора.) Оттогава Макартър повече не вижда Гантри, който междувременно си спечелва прякора Лакомника заради ежегодните си миграции към Югоизточна Азия по подобие на птиците със същото име. След операцията с „junk bonds“, оказала се за него същинска манна небесна, той на практика се заселва на своите острови, превръщайки прословутата си джонка, построена в Хонконг, в напълно функционален филиал на Уолстрийт.
Колкото до Макартър, той среща Мора.
Хидропланът, приел на борда си Макартър на няколко кабела от „Морският вълк“, прелетя над Куба, ескортиран от два „Миг“-а на кубинските военновъздушни сили. Приводни се между две островчета в Градините на кралицата — малък архипелаг, разположен паралелно на западното крайбрежие на Куба. Там го чакаше друг самолет с куп генерали и полковници на борда, пристигнали специално за случая от Хавана. Съвещанието Продължи около два часа и бе посветено почти изцяло на финансови проблеми. Хавана се оплакваше, че не е получила изцяло полагащия й се пай. Макартър лесно доказа противното, засипвайки военните с порой от цифри. Опитаха се да го въвлекат в дискусии, засягащи пряко дрогата, транспортните проблеми, междинните складови пунктове и какво ли не още. Макартър категорично се възпротиви: това не беше от неговата компетенция, не знаеше нищо и не искаше да знае нищо по тези въпроси.
25
Или LBO (англ.) — финансов термин, означаващ изкупуването на всички акции на фирма от група инвеститори с кредит, гарантиран от активите на тази фирма. — Б.пр.