В Съединените щати бе осем сутринта. Преди петдесет минути, във все още колебливия предутринен здрач един от хеликоптерите подаде уговорения сигнал: останките на самолета на Мравката-пътешественик бяха открити. Място на катастрофата — Южен Арканзас, на трийсетина мили от границата с Луизиана, близо до малко градче, наречено Хамбург. Изключително труден терен. Бурята почти бе стихнала, но продължаваше да вали проливен дъжд.
Харисън Лад, главен отговорник за Мравките-пътешественици на цялата територия на Съединените щати, незабавно съобщи новината на Милан (когото познаваше под името Чандлър) в Ню Йорк. Но се въздържа да обяви успеха за окончателен. Нищо не доказваше, че точно това е самолетът, който търсеха, а и той да беше, не се знаеше дали двеста и петдесетте милиона се намират все още сред останките. Освен това не се изключваше любопитни очевидци на катастрофата да се доберат до него преди екипите на Мравките-контрольори, които Лад наричаше просто „групи за издирване и възстановяване на загубите“. Тогава можеха да изпаднат в положението, в което се бяха оказали в Мохавската пустиня, когато им се наложи да елиминират свидетелите.
След като установиха изчезването на самолета, Лад възприе като начало хипотезата за кражба. Нищо чудно пилотът и придружителят да са се споразумели да си поделят пренасяния от тях четвърт милиард и да духнат. Но не му се вярваше особено. Лично бе избирал двамата мъже, придържайки се стриктно към правилото да използува само хора със семейство, които можеха да бъдат заплашени и държани под наблюдение през цялото време на операцията. Правило, от което не правеше изключение и самият Лад; той много добре знаеше какво може да се случи с жена му и с четирите му деца, ако направеше някакво нарушение.
Лад така и не разбра по какви потайни пътища го бяха вербували преди единайсет години. По онова време бе в развод и все още носеше белезите — по-скоро психологически, отколкото физически — от Виетнам. Нуждаеше се отчаяно от пари. Малката му самолетна компания, специализирана в разпръскването на инсектициди, беше пред фалит. Изискванията на първата му съпруга, която също държеше акции от нея, в никакъв случай не облекчаваха положението.
И ето че двама мъже му предложиха двайсет и пет хиляди долара за два полета. От остров Андрос до Бахамските острови и оттам до малко летище в Ню Джързи. Нито дума за товара, но той, естествено, се досети. И прие. Пренася кокаин в продължение на три години, ожени се повторно и отново се зае с бизнес, този път с хеликоптери — по съвета на приятели на Чандлър. Същите приятели го попитаха дали не би искал да поеме малко по-големи рискове и да печели повече. Парите ще получава или в брой, или ще му ги превеждат по сметка в някоя задгранична банка. Да.
От април 1985-а бе назначен за главен контрольор.
В осем и дванайсет минути друг от хеликоптерите му успя да спусне на земята екип от трима души, след което предаде добрата вест: чувалите били налице, само един бил скъсан. Пилотът загинал на място. Придружителят все още дишал, но бил трудно преносим, със смазани слабини и крака.
Не било изключено да е засегнат и гръбначният стълб. Лад заповяда да го довършат. Би било глупаво да поемат безсмисления риск да го откарат в болница.
Докладва на Милан и премина към изпълнението на следващите задачи. Сега трябваше да намери друг самолет и нов екипаж за дублиращия полет, да определи неговото разписание и трасето му, да вземе необходимите мерки за установяване на контрол върху новия пилот и новия придружител (поставяне на семействата им под наблюдение) и да предупреди (с кодирани термини, естествено) транзитния пункт форт Майърс във Флорида — Лад носеше отговорност за изпращаните от него самолети до момента, в който достигнеха Мексиканския залив, където щафетата поемаше друг; Лад не знаеше кой.
Междувременно, разбира се, не трябваше да изпуска от контрол и останалите самолети, натоварени с чували; съвършено идентични с тези, които успяха да си възвърнат непокътнати от мястото на катастрофата. Слава Богу, други два самолета продължаваха пътя си без никакви проблеми, за което вече бе получил потвърждение от форт Майърс. Още пет щяха да излетят в близките часове от Тексас, от Айдахо, от Айова, от северната част на щата Ню Йорк и от околностите на Флоренция, в Южна Каролина.