По традиция януари беше тежък месец. И Лад знаеше причината: постъпленията в края на годината бяха най-значителни. Като при сладкарите или търговците на играчки. Някои от самолетите щяха да натоварят до осемстотин милиона — абстрактни суми, за които бе по-добре човек да не се замисля много.
Но Лад далеч нямаше да е приключил със задълженията си, дори и след като подготвяните за път самолети достигнеха Мексиканския залив. Вече на три пъти в кантората му в Хюстън бяха идвали двама души, за чиято поява бе предварително уведомяван от Чандлър, който ги наричаше официални данъчни агенти. Макар и да не бяха истински представители на финансовите органи, те имаха за задача да проверят сметките на компанията на Лад. И действително, двамата прегледаха извънредно щателно книжата му, като преди всичко му помогнаха да се подсигури със счетоводство, неуязвимо за какъвто и да било официален данъчен контрол.
Опасяваше се да не би да го обвинят, че е разрешил излитането на самолета от Озаркс въпреки неблагоприятните метеорологични условия. Човек никога не знае. Изпитваше неописуем ужас от Чандлър, с неговите заострени нокти и с влудяващата му мания постоянно да потропва с тях по нещо — това сухо чаткане, което обтягаше нервите до крайност!
Не, наистина не виждаше каква грешка е могъл да допусне. А и взе всички мерки — след като двеста и петдесетте милиона бяха прибрани без никакви усложнения — да не даде на официалното следствие дори и най-минималния шанс да установи връзка между катастрофиралия самолет и въздушния мост, по който се транспортираха парите. Летателният план беше напълно редовен, пилотът бе нает със сключен по всички правила договор. Колкото до придружителя, той имаше не по-малко солидно прикритие. Официално се водеше служител в компания за бързи куриерски услуги и му бе възложено да достави по спешност на жената на един милиардер в дома й на Бахамските острови бижутата, които тя искаше да си сложи за някакъв прием. Арканзаската полиция щеше да намери накитите сред развалините на пилотската кабина и управлението по въздухоплаване да започне разследване; за да уточни обстоятелствата и причините за катастрофата. Този аспект на нещата искрено радваше Харисън Лад. Така нямаше да се наложи да предприема собствено разследване; достатъчно бе да изчака официалното заключение.
Това винаги го разсмиваше.
— Парите са прибрани и ще бъдат натоварени на друг самолет. Двамата мъже, които са се намирали на борда му, са мъртви.
Милан седеше в колата си и потропваше с пръсти по волана. Беше девет и нещо сутринта в Сентрал Парк, в Манхатън.
— При пристигането на хората на Лад придружителят е бил все още жив. Довършили са го.
Защо Милан смята за необходимо да ме въвежда в такива подробности?, помисли си Лодегър. Намерили са парите, и толкоз. Обстоятелствата въобще не ме интересуват. Сигурен съм, че го прави нарочно. Това копеле обожава да играе по нервите на хората.
— Милан, престанете да почуквате, за Бога!
— Извинете — подсмихна се Милан иронично.
— Лад допуснал ли е някаква грешка?
— Да. Подценил е метеорологичните условия. Или пък е надценил качествата на пилота.
— Той е много добър работник.
— Не е достатъчно да си много добър — отговори Милан. — Поне ако се съди по заповедите, които получих.
— Добре, елиминирайте го, щом толкова държите.
— Все още не е взето решение по този въпрос. Ще ви държа в течение.
— Кой ще реши?
— Знаете това.
Ел Сикарио. Кой друг? Лодегър се бе срещал с Ел Сикарио два пъти и неудържимата антипатия, която изпитваше към него, можеше да се сравни единствено със страха, който му вдъхваше този човек. Но един ден той, Бил Карлос Лодегър, все ще напусне фронта и ще заеме мястото си „там“, в генералния щаб. Вуйчовците му не бяха вечни и имаше пълното основание, както и всеки друг член от фамилията, да претендира за престола. Дори много повече основания от братовчедите си. Той бе доказал на какво е способен. Беше командувал битката. И никой не познаваше по-добре от него всички механизми. Освен Макартър. Но Макартър не принадлежеше към фамилията. Кръвните връзки бяха все пак от значение. И от деня, в който влезе в генералния щаб, Ел Сикарио ще бъде изцяло под неговите заповеди. Милан също.
Какво удоволствие!
Милан отново взе думата, но сякаш доловил нетърпението на Лодегър, дори не намекна за случая с Лакомника.
Докладваше за положението в Уискънсин. Там всичко било вече в реда на нещата. Щяло да се наложи да се отърват от братята Кесъл, но изчаквали подходящия момент. Най-доброто разрешение било да им организират катастрофа, в която да загинат заедно; някъде след седмица. Подробностите все още не били уточнени.