— Но те не ви интересуват.
— Има нещо такова — съгласи се Лодегър.
Милан бе използувал разследването в Уискънсин, за да подложи на проверка цялата зона на Милуоки, която, що се отнася до събирането на постъпленията, се простираше на изток до Охайо и на запад до Дакота, включвайки и част от Канада.
— Общо взето, всичко е нормално — заключи Милан. — Малките проблеми, които имахме в Детройт и Чикаго и заради които ви помолих да отидете да видите какво може да се направи на място, вече са разрешени. Като се изключи това, няма нищо особено за отбелязване. Една Мравка-вложител от Солт Лейк Сити и друга, от Тълса, са си позволили известни волности. Компютрите ви засякоха ли ги?
— Да…
— Тази от Тълса е вече заловена. Другата е избягала в Мексико, изоставяйки семейството си. Хората ми са по следите й. В най-лошия случай й остават не повече от два дни живот. Вашите оператори трябваше да ме предупредят.
— Строд го направи още снощи. Сърдете се по-скоро на собствените си хора — прекъсна го Лодегър, доволен от удалата му се възможност да запуши устата на Милан.
— А сега за Гантри — продължи Милан, без да реагира на критиката. — В Милуоки използвахме човек на име Морел.
Той чудесно изпълни задачата си и напусна града. Но, изглежда, някой събира сведения за него. Тамошната полиция го издирва, след като е била най-подробно осведомена по негов адрес. Не знаем от кого.
— От Гантри?
— Възможно е. Той разполага с едни от най-добрите частни детективи. Специализирани са по-скоро във финансовите проучвания, но който може да брои до сто, може да събере и две и две. Особено ако боравят със страхотно много пари, какъвто е случаят с въпросните детективи.
— Гантри разследва в Милуоки?
— Да, както води разследване и по онази ваша ПОП.
— „Обауита Дженерал Уд“. Още в самото начало ви казах, че тази девойка е опасна. А сега, след като е привлякла на своя страна Гантри, става хилядократно по-опасна.
Милан погледна часовника си.
— В момента там, където е джонката на Гантри, вече е нощ. Ако се намираше на сушата, независимо къде, щеше да е покойник. Но той е насред океана, и то на другия край на света. Трябваше да намеря хора и кораби…
— Не ми досаждайте с подробности.
Лодегър усети прилив на дълбоко удовлетворение. Не се съмняваше, че Милан ще успее да елиминира Гантри и момичето. Но да изненада Милан в затруднено положение, за него бе ново и особено приятно изживяване.
— Вече разполагам с необходимите кораби — продължи Милан така невъзмутимо, сякаш изобщо не го бяха прекъсвали. — Намерих два на място. Други два пристигат от Австралия и още един, пети, от Хонконг. Осигурих им и екипажи. Всички те са два-три пъти по-бързи от джонката на Гантри и на борда си имат достатъчно оръжие, за да изтребят населението на цял град. Гантри явно си въобразява, че е постъпил много хитро, като е потърсил убежище край островите Никобар. Те са индийска територия, разположена на юг от Андаманския архипелаг.
— Това въобще не ме интересува — сопна се Лодегър, твърдо решен да се възползува докрай от предимството си.
— Районът е почти безлюден. Щяхме да срещнем известни трудности, ако бяхме решили да взривим джонката в пристанището на Сингапур или пък пред свидетели. Там няма да има свидетели.
— Ще го пратите ли на оня свят, или не?
— Фактът, че е на края на света, за нас е коз. Просто ви обяснявам ситуацията. Според последните сведения, които получих преди десет минути, джонката е влязла в един залив на Голям Никобар. На борда й има двайсет и четирима души. Въоръжени са само с няколко пушки. Първият кораб от флотата ми ще ги догони след не повече от двайсет минути. Вторият е само на един час път оттам. Междувременно успях да осигуря дванайсет души и на самия остров. Реши ли Гантри да слезе на сушата, те ще му видят сметката.
А ако излезе отново в открито море, корабите ми незабавно ще пипнат джонката и няма да оставят и тресчица от нея. Други въпроси, Лодегър?
— Не го изпускайте.
— Не мога да го изпусна.
Преди три-четири минути джонката с угасени светлини бе подминала дълъг скалист нос и сега лежеше на дрейф.
Тони Биърдсли пусна две котви, за да забави отклоняването й към крайбрежните рифове, блъскани от вълните на Индийския океан. Сред пълна тишина пуснаха на вода надуваема лодка и лично Гантри с помощта на трима ибани, между които и Ранда, натовари на нея нещо подобно на лебедка и една котва, свързана със сложна система от товароподемни въжета. След това лодката безшумно се отдалечи.