На кея тичешком се появиха човешки фигури и в мрака засвяткаха пламъчетата на изстрели. Стреляха по странна плаваща двурога форма, която вече не се движеше и като че ли се бе оставила на волята на течението. Въпреки шума на прибоя и разстоянието на Зенаид й се стори, че долавя непрекъсната автоматична стрелба, придружена от чести взривове.
— Тежка картечница — уточни Тони Биърдсли, който бе излязъл от рубката, за да чува по-добре.
— И гранати.
Първите пламъци на пожара осветиха нощта.
— Съсипват хубавата ми джонка! — възкликна Гантри през смях. — И освен това ни избиват. Ти си мъртва, Зенаид.
— Ти също.
— Може би сме успели да се спасим от куршумите на картечницата им и в момента се опитваме да се доберем до брега с плуване. Където, разбира се, ни очакват други стрелци. Нямаме никакви шансове. Искрени съболезнования.
Зенаид търсеше с поглед тримата рибари от Никобар, които съгласно утвърдения план трябваше да изоставят караната от тях примамка на около двеста метра от кея. Самата примамка представляваше сампан, на който се бяха постарали да придадат колкото може по-достоверна форма.
През деня, естествено, измамата тозчас би била разкрита, но през нощта…
— Виждам ги — обади се Тони Биърдсли. — Точно навреме.
Една от пирогите, които преди малко бяха докарали гориво за джонката, тъкмо прибираше на борда си тримата рибари, фалшивата джонка гореше на неколкостотин метра вляво от нея.
— Внимание.
Иззад носа изскочи голяма бяла яхта и с пълна скорост влетя в залива. Двете й палуби бяха осветени. Зенаид забеляза двайсетина въоръжени мъже. Яхтата мина на около шестстотин метра от тях и се отдалечи. Двигателите на джонката вече работеха, въжето на носа бе отвързано, ибаните вдигаха кърмовите котви. Тежкият съд се измъкна от скривалището си, пресече пенестата диря, оставена от яхтата, и с пълен ход се насочи към открито море. Фалшивата джонка продължаваше да гори, носейки се все така напосоки из залива.
— И откъде се пръкна корабът, който гори? — полюбопитства Лавиолет.
— Гантри го купи по радиото. Вече е идвал в Никобар и си има приятели. Тревожим ли се, Лавиолет?
Гигантът ядеше сандвич.
— Направо умирам от страх — отвърна той е обичайната си невъзмутимост. — Но когато на яхтата, дето ни мина току под носа, видят, че не горим ние, веднага ще обърнат назад и ще ни погнат.
Без съмнение. И като се има предвид най-малко двойно по-голямата й скорост, много бързо щеше да догони джонката и да я направи на трески. Още повече, че в открито море няма защо да се притеснява от съседите. А ако първата яхта се окаже недостатъчна, работата ще довърши наетата в Сингапур втора яхта, която бе още по-мощна.
„Лакомник“ държеше курс към самото сърце на Индийския океан. Най-близката суша, брегът на Шри Ланка, се намираше на около хиляда и двеста километра оттук. Небето вече не „въшлясваше“ — то бе плътно забулено с облаци.
Нощта беше непрогледна. Предвижданията на метеоролозите се оказаха точни.
— Всичко разбрах — заяви Лавиолет. — След малко ще срещнем самолетоносача или подводницата, които Гантри е държал досега в гаража си.
Нито подводница, нито самолетоносач. Просто първата яхта — и втората…
Горящият сампан не се забелязваше вече дори с бинокъл. Междувременно обаче се бяха отдалечили на две-три морски мили от залива, а и извивките на крайбрежната ивица пречеха на видимостта. Тони твърдеше, че шансовете им да се изплъзнат биха се увеличили, ако успеят да вземат пет мили преднина. И те почти ги бяха изминали.
Двете яхти щяха да бъдат принудени да заредят с мазут.
Още повече, че от момента на тръгването си бяха поддържали пределна скорост. Според изчисленията на Гантри и Биърдсли нито първата, която идваше от Пенанг, нито втората, тръгнала от Сингапур, не можеха и да помислят за по-нататъшно преследване из необятните простори на Индийския океан, ако преди това не напълнят резервоарите си догоре.
— А ние отмъкнахме целия наличен мазут, така ли?
Нищо подобно. Ако се окажеше невъзможно да заредят, съществуваше реална опасност яхтите незабавно да предприемат нова атака, за да приключат веднъж завинаги е тях.
Но логиката подсказваше, че капитаните им ще предпочетат да загубят един час за зареждане, тъй като чудесно знаят, че впоследствие това закъснение няма да е от особено значение. В най-добрия случай, дори и да дублираше двигателите е платна, джонката не бе в състояние да вдигне повече от осем възела или четиринайсет-петнайсет километра в час. Разстояние, което първата яхта можеше да измине за двайсет минути.