— В такъв случай може да е само доктор Робъртс — отсече тя. — Още щом го видях и веднага разбрах, че не му е чиста работата. Инстинктът ми никога не ме лъже.
Батъл се извърна към полковник Рейс, който само повдигна рамене. Според него въпросът беше отправен към думите на Поаро, а не към подозренията на госпожа Оливър.
— Възможно е — каза той. — Възможно е. Това показва, че поне в едно отношение Шейтана е имал право! Все пак той само е можел да подозира тези хора в престъпление, но едва ли е бил сигурен. Възможно е да е бил прав както за четиримата, така и само за един от тях — но в крайна сметка се оказа прав за един и смъртта му го доказа.
— Един от тях е проумял играта. Така ли смятате, Поаро?
Детективът кимна.
— Покойният се радваше на определена репутация. Славеше се със своето опасно чувство за хумор, както и с липсата си на милост. Жертвата е помислила, че Шейтана е решил да се повесели и в сюблимния момент да я предаде на полицията — на вас! Тази жертва, независимо дали е той или тя, е сметнала, че домакинът разполага с неопровержими доказателства.
— А дали е било така?
Поаро сви рамене.
— Никога няма да разберем.
— Само доктор Робъртс и никой друг! — непоколебимо повтори госпожа Оливър. — Такъв радушен човек. Но убийците често са такива — това е маска! На ваше място, господин комисар, щях да го арестувам веднага.
— Едва ли щяхме да се колебаем, ако начело на Скотланд Ярд имаше жена — отвърна Батъл, в чийто иначе спокоен поглед проблесна шеговита искрица. — Но тъй като начело стоят само мъже, трябва да бъдем внимателни. Не бива да се бърза.
— Ох, тези мъже! — въздъхна тя и незабавно започна да съчинява наум статии за утрешните вестници.
— Трябва вече да ги повикаме — каза комисарят. — Не е хубаво да чакат твърде дълго.
Полковник Рейс понечи да стане.
— Ако желаете ние да си вървим…
Батъл се поколеба за миг и очите му срещнаха красноречивия поглед на госпожа Оливър. Той знаеше много добре какъв пост заема полковникът; Поаро бе работил с полицията много пъти; що се отнасяше до оставането на госпожа Оливър, това означаваше определено надхвърляне на пълномощията. Ала комисарят имаше добро сърце. Той си спомни, че жената бе загубила три лири и седем шилинга на карти, както и за достойното й поведение на губеща.
— Според мен — каза той — можете да останете всички. Само че ви моля никой да не ме прекъсва (той погледна към госпожа Оливър), нито пък да се споменава и дума за това, което току-що чухме от мосю Поаро. Това е била тайна на Шейтана и си е отишла с него. Разбрахте ли?
— Отлично — отвърна госпожа Оливър.
Батъл отиде до вратата и повика полицая, който стоеше на пост в коридора.
— Идете в малкия салон за пушене. Там е Андерсън с четирима гости. Помолете доктор Робъртс да дойде тук.
— Аз бих го оставила за накрая — обади се госпожа Оливър. — Искам да кажа в роман — добави с извинителен тон.
— В живота нещата стоят малко по-другояче — отговори Батъл.
— Известно ми е — рече тя. — Просто всичко е лошо скалъпено.
Доктор Робъртс влезе. Походката му явно бе по-загубила от скокливостта си.
— Що за дяволска работа, Батъл! — каза. — Извинете ме за израза, госпожо Оливър, но си е точно така. От професионална гледна точка това просто не е за вярване! Да промушиш човек, когато само на два-три метра от теб има трима души! — Той поклати глава. — Пфу! Не ми се ще да съм на мястото на убиеца! — На устните му се появи лека усмивка. — Какво мога да кажа или да направя, за да ви убедя, че не съм го извършил аз?
— Ами да започнем с мотива, доктор Робъртс.
Лекарят силно разтърси глава.
— Там всичко е ясно. Лично аз не съм имал никакъв мотив да пращам горкия Шейтана на оня свят. Дори не го познавах добре. Беше наистина забавен, просто невероятен човек. Имаше нещо ориенталско в него. Естествено, вие ще проучите нашите връзки — очаквам подобно нещо, не съм толкова глупав. Само че няма да откриете нищо. Не съм имал причина да убивам Шейтана, както не съм го и убил.
Комисарят Батъл кимна.
— Прав сте, доктор Робъртс. Прав сте, че трябва да проведа разследване. Виждам, че сте разумен човек. Какво бихте ми казали за останалите трима?
— Боя се, че не много. С Деспард и госпожица Мередит се запознах тук. Деспард ми беше известен — чел съм пътеписа му. Писал го е с доста въображение.