— Знаехте ли за познанството му с господин Шейтана?
— Не. Шейтана никога не е споменавал за майора. Нали ви казах, че бях чувал за него, но не го бях срещал лично. Госпожа Лоримър познавам съвсем бегло.
— Какво знаете за нея?
Робъртс сви рамене.
— Вдовица, сравнително заможна. Интелигентна и възпитана жена, първокласна бриджорка. Всъщност срещали сме се именно на бридж.
— Шейтана не е споменавал и за нея, така ли?
— Не.
— Хм. Това не ни помага много. А сега, доктор Робъртс, ще бъдете ли така любезен да понапрегнете паметта си и да ми кажете колко пъти ставахте от масата? И какво си спомняте за движенията на останалите?
Доктор Робъртс помисли няколко минути.
— Не е лесно — откровено каза той. — Що се отнася до мен, горе-долу мога да си спомня. Ставах три пъти, т.е. когато на три пъти бях мор, напусках мястото си, за да свърша по нещо. Веднъж отидох до камината и сложих дърва. Веднъж донесох напитки на двете дами. И веднъж си налях уиски и сода.
— А можете ли да ми кажете някакъв час?
— Боя се, че не съвсем точно. Струва ми се, че започнахме да играем към девет и половина. Някъде около час след това ходих до камината, малко по-късно занесох питиетата (на предпоследната ръка) и трябва да е било към единайсет и половина, когато си налях уиски и сода. Все пак тези часове са доста приблизителни и не мога да потвърдя тяхната точност.
— Масичката с напитките не беше ли от другата страна на господин Шейтана?
— Да. Всъщност на три пъти минах близо до креслото му.
— И при всеки от тези три пъти според вас той е спял, така ли?
— Така си помислих първия път. Втория път даже и не го погледнах. Третия път, струва ми се, само си рекох: „Как си спи този човек.“ Но не му обърнах по-сериозно внимание.
— Добре. А вашите съиграчи кога ставаха от масата?
Доктор Робъртс сбърчи вежди.
— Трудна работа. Струва ми се, че Деспард отиде да донесе още един пепелник. Ходи и до масата с напитките. Помня, че ходи там преди мен, защото ме попита дали искам и аз, а аз му отговорих, че имам още.
— А дамите?
— Госпожа Лоримър отиде веднъж до камината. Като че ли да види огъня. Май каза нещо на Шейтана, но може и така да ми се е сторило. Точно тогава играех много заплетен без коз.
— А госпожица Мередит?
— Тя със сигурност стана веднъж. Дойде и погледна картите ми — тогава ми партнираше. После погледна картите на останалите и се поразходи из стаята. Не мога да ви кажа какво точно е правила, защото не обърнах много внимание.
Комисарят замислено изрече:
— Така, както седяхте на масата, нито един стол ли не беше обърнат към камината?
— Действително всички бяха разположени някак си странично, а помежду ни имаше и голям бюфет китайска изработка, чудесно нещо. Много добре разбирам, че е било напълно възможно някой да намушка домакина ни. В крайна сметка, когато човек седне да играе бридж, той играе, а не се оглежда постоянно. Единствено този, който е бил мор, е можел да го направи. В такъв случай…
— В такъв случай убиецът е някой, който е бил мор — каза Батъл.
— Независимо от всичко — рече доктор Робъртс — за това е необходим голям кураж. Кой може да ти гарантира, че точно в сюблимния момент някой няма да погледне натам?
— Така е — съгласи се комисарят. — Рискът е голям. Което пък означава, че мотивът трябва да е бил много сериозен. Ако можехме да го узнаем — добави без никакво неудобство.
— Не се съмнявам, че ще го научите — каза Робъртс. — Нали ще прегледате книжката му. Може там нещо да ви подскаже мотива.
— Надяваме се — отвърна Батъл с мрачен глас, после изпитателно погледна лекаря. — Питам се дали сте готов да ми помогнете, доктор Робъртс? Можете ли да ми кажете личното си мнение — като на мъж.
— Разбира се.
— На кого от тримата се спирате?
Робъртс сви рамене.
— Не е нужно много да мисля, за да ви отговоря. Мисля, че е Деспард. Има вид на смел човек, освен това е свикнал да живее сред опасности, където трябва да се реагира светкавично. Той би рискувал. Според мен жените са извън играта, защото е нужна и малко повечко сила.
— Не чак толкова, колкото си мислите. Погледнете това.
Почти като фокусник Батъл измъкна дълъг и тънък нож, на чиято заоблена дръжка имаше скъпоценни камъни.
Лекарят се наведе напред и го пое с нескрито професионално възхищение. Докосна върха на острието и подсвирна.