Той се изправи.
— Сега можете да си вървите. Полицаят отвън ще ви поръча такси. В никакъв случай не бива да си губите съня и да се тревожите напразно. По-добре вземете един-два аспирина.
Той я изпрати до вратата. Когато се върна, полковник Рейс го посрещна с думите:
— Батъл, вие сте изпечен лъжец! Изпълнихте бащинската си роля по ненадминат начин.
— Няма смисъл да губим повече време с нея, полковник Рейс. Или това дете е уплашено до смърт и тогава това би било жестоко, а аз не съм жесток човек и никога не съм бил. Или пък е голяма артистка и едва ли щяхме да постигнем нещо повече дори и да я държим тук цяла нощ.
Госпожа Оливър въздъхна и прокара ръка през бретона си, от което той щръкна нагоре и й придаде напълно пиянски вид.
— Знаете ли — каза тя, — сега вече вярвам, че тя го е направила! Цяло щастие е, че не се случва в роман. Хората не обичат младите красавици да правят такива неща. Въпреки това съм склонна да мисля, че тя го е направила. Вие как смятате, мосю Поаро?
— Аз ли? Аз току-що открих нещо.
— Нещо пак от резултатите ли?
— Да. Госпожица Ан Мередит е обърнала листа, разчертала го е и е използвала обратната му страна.
— И какво означава това?
— Това означава, че или далеч не е богата, или има вроден стремеж към икономия.
— Носи обаче скъпи дрехи — отбеляза госпожа Оливър.
— Поканете майор Деспард — каза комисарят.
Седма глава
Четвърти убиец?
Деспард влезе в стаята със скоклива походка, която напомняше на Поаро на нещо или на някого.
— Съжалявам, че ви принудихме да чакате толкова, майор Деспард — каза Батъл. — Но исках преди всичко да освободя дамите.
— Няма нужда от извинения. Напълно ви разбирам.
Той седна и вдигна изпитателен поглед към комисаря.
— Познавахте ли добре господин Шейтана? — започна Батъл.
— Срещал съм го само два пъти — делово отвърна Деспард.
— Само два пъти?
— Да, два пъти.
— И къде?
— Преди около месец бяхме заедно на вечеря в един дом. А седмица след това ме покани на коктейл.
— Коктейлът тук ли беше?
— Да.
— Къде точно беше — в тази стая или в гостната?
— Във всички стаи.
— Да сте виждали това някъде?
Батъл още веднъж извади кинжала.
Майорът присви устни и отвърна:
— Не. А и не съм смятал да го употребявам по-късно.
— Няма нужда да изпреварвате въпросите ми, майоре.
— Извинявам се, но изводът се налагаше от само себе си.
Настана кратка пауза, след което Батъл поднови разпита си:
— Имахте ли причини да не обичате Шейтана?
— Колкото искате.
— Моля? — извика комисарят, като не успя да прикрие изненадата си.
— Причини да не го обичам, а не да го убивам — поясни Деспард. — Не съм имал никакво желание да го убивам, но с огромно удоволствие бих го ритнал. Жалко, че сега вече е твърде късно.
— А защо сте имали такова желание, майоре?
— Защото беше от чужденците, които заслужават само ритник. Щом го видех, кракът започваше да ме сърби неудържимо.
— Известно ли ви е нещо за него? Имам предвид нещо дискредитиращо?
— Ходеше прекалено добре облечен, носеше косата си прекалено дълга и се къпеше с одеколон.
— Но все пак приехте поканата му за вечеря — отбеляза Батъл.
— Ако трябваше да приемам покани само от хора, които одобрявам напълно, страхувам се, че нямаше да излизам често от дома си, господин комисар — сухо отвърна Деспард.
— Обичате да сте сред общество, но не го одобрявате, така ли? — попита Батъл.
— Обществото ми се нрави, но само за кратки периоди. Да се озовеш след джунглата в светли салони, заобиколен от жени в хубави дрехи — да, това ми се нрави, но само за известно време. Не след дълго цялото това лицемерие ми омръзва и отново имам желание да замина.
— Животът ви сред онези диви места трябва да е пълен с опасности, майоре.
Деспард сви рамене и леко се усмихна.
— Господин Шейтана не водеше опасен живот, но е мъртъв, докато аз съм жив!
— Неговият живот може да е бил пълен с много повече опасности, отколкото предполагате — многозначително изрече Батъл.