— Какво имате предвид?
— Покойният Шейтана си е пъхал носа навсякъде.
Майорът се приведе напред.
— Искате да кажете, че се е бъркал в чуждия живот, че е проявявал прекомерно любопитство?
— Имах предвид, че е бил човек, който прекарва твърде дълго време в разговори с жени.
Майор Деспард се отпусна назад. Смехът му изразяваше едновременно забавление и безразличие.
— Не смятам, че жените ще възприемат сериозно шарлатанин като него.
— Какви предположения имате за убиеца, майоре?
— Е, едно е сигурно — не съм го убил аз. Не го е сторила и малката госпожица Мередит. Не мога да си представя госпожа Лоримър в ролята на убиец — тя по-скоро ми напомня на една от моите богобоязливи лели. Което означава, че остава човекът на медицината.
— Можете ли да опишете вашето собствено движение тази вечер, както и това на останалите?
— Ставах два пъти — един път за пепелник и да разровя огъня, а втория път беше за питие.
— По кос време?
— Не мога да ви кажа. Първия път трябва да е било към десет и половина, а втория — някъде към единайсет, но не съм много сигурен. Госпожа Лоримър ходи веднъж до камината и каза нещо на Шейтана. Наистина не го чух да отговаря, но пък и не обърнах внимание. Не мога обаче да се закълна и в обратното. Госпожица Мередит се поразходи из стаята, но не мисля, че се е приближавала до камината. Робъртс постоянно подскачаше насам и натам — поне три-четири пъти.
— Ще ви задам въпроса на мосю Поаро — каза Батъл с усмивка. — Как намирате останалите като бриджори?
— Госпожица Мередит е доста добра. Робъртс прекалява с наддаването. Заслужава да влиза повече. А госпожа Лоримър играе дяволски добре.
Батъл се обърна към детектива:
— Още нещо, мосю Поаро?
Той поклати глава.
Деспард даде адреса си в Олбъни, пожела лека нощ и излезе от стаята.
Когато затваряше вратата след себе си, Поаро леко помръдна.
— Какво има? — попита Батъл.
— Нищо — отвърна той. — Просто ми се стори, че се движи като тигър — да, точно така се движи тигърът — гъвкаво, с лекота.
— Хм! — изсумтя комисарят. — Е, сега — той огледа останалите трима, — как беше онази фраза „кой е убиецът?“.
Осма глава
Кой от тях?
Комисарят Батъл огледа лицата на хората пред себе си. Само един човек отговори на въпроса му — госпожа Оливър, която никога не пропускаше да огласи мнението си.
— Момичето или доктора — каза тя.
Батъл изгледа въпросително останалите двама, но мъжете не желаеха да се произнесат. Рейс поклати глава. Поаро внимателно изглади смачканите листове с резултатите от бриджа.
— Един от тях го е направил — замислено изрече Батъл. — Един от тях лъже безсрамно. Но кой? Не е лесно. Да, съвсем не е лесно. — Помълча минута-две, после каза: — Ако вземем под внимание тяхното мнение, положението е следното — докторът мисли, че е Деспард, Деспард мисли, че е докторът, момичето мисли, че е госпожа Лоримър, а госпожа Лоримър не иска да посочи никого! Не мога да кажа, че картината е ясна.
— Може би не е така — обади се Поаро.
Батъл се вторачи в него.
— Сериозно ли?
Детективът махна с ръка.
— Просто един нюанс, нищо повече! Нищо съществено, на което да се опрем.
Батъл продължи:
— Вие, господа, не желаете да кажете мнението си…
— Няма улики — прекъсна го Рейс.
— О, само мъжете могат да мислят така! — въздъхна госпожа Оливър, като по този начин изрази презрението си спрямо подобна нерешителност.
— Да разгледаме възможностите в най-общ план — поде отново комисарят. — Струва ми се, че аз бих поставил доктора на първо място. Интересен екземпляр е той. Знае точно къде да забие ножа. Но това май е единственото за него. След това да вземем Деспард. Човек с голям кураж, свикнал да взема бързи решения в най-опасни ситуации. Госпожа Лоримър? Тя също е смела, а освен това като че ли крие нещо от миналото си. Има вид на човек, който е преживял някаква беда. От друга страна, за нея бих казал, че е с принципи — такива жени са подходящи за директорки на девически училища. Трудно можем да си представим как забива нож на някого. В действителност не смятам, че го е направила. И накрая — малката госпожица Мередит. За нея не знаем нищо. Тя има вид на обикновено момиче с приятна външност, доста свенлива при това. Но пак повтарям, за нея не се знае нищо.