— С изключение на едно — Шейтана е бил на мнение, че тя е извършила убийство — каза Поаро.
— Ангелско лице, зад което се крие демон — огласи мнението си писателката.
— Това доказва ли нещо, Батъл? — попита полковник Рейс.
— Смятате го само за спекулации ли, сър? Е, в случай като този това е неизбежно.
— Не е ли по-добре да разберем нещо за тези хора?
Батъл се усмихна.
— Трудна работа. Мисля обаче, че вие можете да ни помогнете.
— Разбира се. Но как?
— Що се отнася до майор Деспард, той дълго време е бил в чужбина — в Южна Америка, Източна Африка, Южна Африка — а вие имате начини да получите информация за него.
Рейс кимна.
— Ще бъде направено. Ще събера всички данни.
— О! — извика госпожа Оливър. — Имам идея! Ние сме четирима — четирима детективи, така да се каже, — а и те са четирима! Защо всеки от нас да не се заеме с един? Все едно, че се обзалагаме! Полковник Рейс се заема с майор Деспард, комисарят Батъл взема доктор Робъртс, аз ще проуча Ан Мередит, а мосю Поаро се заема с госпожа Лоримър. Всеки ще води собствено разследване!
Комисарят решително поклати глава.
— Не става, госпожо Оливър. Официално аз съм натоварен със случая, така че трябва да разследвам всички. Освен това е много лесно да се каже: „Да се обзаложим“. Ами ако двама от нас искат да заложат на един и същи кон? Полковник Рейс не е казал, че подозира майор Деспард. А и мосю Поаро може да не иска да заложи на госпожа Лоримър.
Госпожа Оливър въздъхна със съжаление.
— Идеята беше чудесна. Толкова симпатична. — Но почти веднага настроението й се подобри. — Но няма да възразите, ако аз проведа мое малко разследване, нали?
— Не възразявам — отвърна Батъл. — Всъщност нямам власт да ви забраня. Тъй като бяхте тук тази вечер, вие сте съвсем свободна да направите всичко, което ви диктува вашето любопитство или интерес. Само едно бих искал да ви кажа, госпожо Оливър — бъдете малко по-внимателна.
— Ще бъда самата дискретност — каза тя. — Няма да изрека дори и думичка за… — гласът й прозвуча унило и тя замлъкна.
— Струва ми се, че не точно това искаше да каже господин комисарят — обади се Поаро. — Той имаше предвид, че се залавяте с човек, който, доколкото можем да предполагаме, има зад гърба си две убийства. Следователно той не би се поколебал, ако се наложи, да убие и трети път.
Жената го изгледа замислено, а после се ухили съвсем по хлапашки.
— ПРЕДУПРЕДЕНА СТЕ — цитира тя. — Благодаря, мосю Поаро, ще внимавам. Но в никакъв случай няма да остана вън от играта.
Той се поклони почтително.
— Ако ми позволите да го кажа — вие сте ненадмината, мадам.
— Аз така си представям нещата — каза тя с тон, подобаващ на строго делова среща, като същевременно се поизпъчи на стола си. — Никой не бива да задържа информация само за себе си. Това, разбира се, не се отнася до собствените ни изводи и впечатления.
Комисарят въздъхна.
— Но това не е детективски роман, госпожо Оливър.
— Естествено е цялата информация да се предава на полицията — обади се Рейс с възможно най-строгия си тон, а после, вече със закачлива искрица в погледа си, добави: — Убеден съм, че ще спазвате правилата на играта, госпожо Оливър и че ръкавицата с петно, чашата с отпечатъка от пръсти, парченцата изпепелена хартия — всички тези неща ще бъдат предадени на комисаря.
— Шегувайте се колкото си искате — каза тя, — но женската интуиция…
Не довърши изречението си, ала начинът, по който поклати глава, беше достатъчно красноречив. Рейс се изправи.
— Ще наредя да проверят Деспард, но това няма да стане бързо. Какво още бих могъл да направя за вас?
— Благодаря ви, това е напълно достатъчно, сър. Нямате ли някакви предложения? Всяка ваша дума ще ми бъде от полза.
— Хмм. Аз бих започнал по-специално издирване на нещастни случаи при лов, отравяния или катастрофи, но съм сигурен, че вашите хора вече го правят.
— Записах си го.
— Отлично, Батъл. Но няма аз да ви уча на вашата работа. Лека нощ, госпожо Оливър. Лека нощ, мосю Поаро.
И като кимна на Батъл, полковник Рейс напусна стаята.
— Кой е този? — попита госпожа Оливър.
— Човек със забележителна армейска кариера — отвърна Батъл. — Много е пътувал. Едва ли има страна в света, за която да не знае нещо.
— Сигурно е от Сикрет Сървис — отбеляза тя. — Зная, че не бива да ми го казвате, но иначе пък нямаше да го поканят тук тази вечер. Четиримата убийци и четиримата детективи — Скотланд Ярд, Сикрет Сървис, частен детектив и писателка на детективски романи. Умно измислено.