Поаро поклати глава.
— Грешите, мадам. Измислено е твърде глупаво. Тигърът е бил предупреден по този начин и той направи своя скок.
— Тигър? От къде на къде пък тигър?
— Под тигър имам предвид убиеца — поясни той.
Батъл попита направо:
— Какво според вас е уместно да предприемем сега, мосю Поаро? Имам и още един въпрос — как ще прецените тези четиримата от психологическа гледна точка? Зная, че сте много запален на тази тема.
Поаро поглади листовете с резултатите и отговори:
— Имате право, психологията е нещо много важно. Знаем какво убийство с извършено, знаем и как е извършено. Ако от психологическа гледна точка имаме личност, която не би могла да извърши такова убийство, тогава можем да изключим тази личност. За тези хора вече знаем по нещо. Разполагаме с нашите впечатления, известно ни е поведението, което всеки от тях си избра, научихме по нещо за характерите им от това какви бриджори са, както и от почерците, и от тези резултати тук. Ала уви, никак не е лесно човек да се произнесе толкова определено! Това убийство е изисквало кураж, изисквало е човек, способен да поеме голям риск. Да вземем доктор Робъртс — той обича да блъфира, да наддава повече, отколкото позволяват картите му — с две думи човек, напълно уверен в силите си да доведе нещо рисковано докрай. От психологическа гледна точка личността му подхожда доста добре на престъплението. Човек обаче би си помислил веднага, че това автоматично елиминира госпожица Мередит. Тя е боязлива, страхува се да не наддаде повече, внимателна е, пестелива, благоразумна, липсва й самоувереност. Изобщо тя се очертава като последния човек, който би направил такъв рискован удар. Само че боязливият човек убива от страх. Един изнервен и ужасен от уплаха човек може да бъде доведен до отчаяние, когато се озове в безизходица, може да се обърне и да нападне. Ако госпожица Мередит е извършила престъпление в миналото и е допускала, че господин Шейтана е знаел за него и се е готвел да я предаде на правосъдието, тя би се побъркала от ужас и не би се спряла пред нищо, за да се спаси. Резултатът ще бъде същият, само че вече няма да е дело на хладнокръвие и кураж, а на отчаяна паника. А сега да вземем майор Деспард — хладнокръвен и находчив човек, който не би пропуснал възможността, ако е смятал това за абсолютно необходимо. Той ще претегли „за“ и „против“ и ако заложи на спортния шанс, ще нанесе удар, защото е човек на действието; същевременно никога не би се отдръпнал от опасния път, стига да има, макар и малък шанс за успех. И накрая — госпожа Лоримър, дама на средна възраст, която обаче напълно владее ума и силите си. Хладнокръвна жена, притежаваща ум на математик, вероятно тя е най-умната от четиримата. Според мен, ако госпожа Лоримър извърши престъпление, то, убеден съм, това би било умишлено престъпление. Направо я виждам как бавно и внимателно планира ходовете си, стараейки се да предвиди всяка подробност. Точно заради това тя ми се струва по-малко вероятен престъпник от останалите трима. Притежава най-доминиращия характер и с каквото и да се заеме, със сигурност би го довела до успешен край.
След кратка пауза той продължи:
— Но както сами виждате, това не ни помага много. Не, има само един начин да се разреши загадката — трябва да надникнем в миналото.
Батъл въздъхна и измърмори:
— Вие го казвате.
— Според Шейтана всеки от четиримата е извършил убийство. Разполагал ли е с доказателства или са били само догадки? Не можем да кажем, но едва ли е имал неопровержими доказателства и за четиримата…
— Съгласен съм с вас — каза комисарят и кимна. — Това би било прекалено голямо съвпадение.
— Допускам следното — споменава се убийство или нещо подобно и господин Шейтана забелязва нечие изражение. Той беше много наблюдателен и чудесно разчиташе израженията на лицата. Забавно му е да продължи с опитите си и почти незабелязано задълбочава в иначе явно безцелния разговор, като е нащрек за всякакво примигване, преднамерена сдържаност или желание за отклоняване на темата. О, това не е трудно. Ако човек има подозрения относно някаква тайна, няма нищо по-лесно от това съмненията му да се потвърдят. Всяка попаднала на място дума се забелязва, стига да следиш за това.
— Да, подобна игра би доставяла удоволствие на нашия покоен приятел — каза Батъл.