— Следователно можем да допуснем, че така се е подходило в един или в повече от случаите. В друг случай пък може да е попаднал на конкретна улика и да е проследил тази нишка. Но се съмнявам дали изобщо е разполагал с конкретни доказателства за някой от случаите, които да предостави на полицията.
— Или пък друго — обади се Батъл. — Често пъти имаме подозрения, че е извършено престъпление, само че не можем да го докажем. Във всеки случай е ясно какво трябва да се направи — трябва да се проучи миналото и на четиримата, като се обърне внимание на смъртни случаи, свързани с тях. Предполагам, че забелязахте, както и полковникът, какво каза Шейтана по време на вечерята.
— Черния ангел — промърмори госпожа Оливър.
— Малка и симпатична алюзия за отрова, за нещастен случай, за умишлена лекарска грешка, за злополука по време на лов. Няма да се изненадам, ако с това е подписал смъртната си присъда.
— Да, тогава настъпи неприятна пауза — каза Ариадни.
— Така е — потвърди Поаро. — Думите му са стреснали поне един човек и той е помислил, че Шейтана знае много повече, отколкото е в действителност. Слушателят решава, че това е прелюдия към края, че вечерята е проява на черен хумор, уредена от Шейтана, чиято кулминация ще бъде предаването му на полицията! Да, с тези думи той подписа смъртната си присъда.
Настъпи пауза.
— Всичко ще се проточи много дълго — въздъхна Батъл. — Не можем веднага да разберем това, което ни интересува, а трябва да бъдем и предпазливи, защото никой от четиримата не бива да заподозре какво вършим. Всичките ни въпроси и проучвания трябва да изглеждат свързани с това убийство. Никой не трябва да разбира, че се досещаме за мотива на престъплението. И най-лошото в цялата тази дяволска работа е, че трябва да проверим за цели четири възможни убийства в миналото, а не само за едно.
Поаро се обади на свой ред:
— Нашият приятел господин Шейтана не беше непогрешим. Възможно е — казвам само, че не е изключено — той да е грешал.
— И за четиримата ли?
— Не, смятах го за по-интелигентен.
— Тогава наполовина?
— Дори и това не. Бих казал един от четиримата.
— Един невинен и трима виновни? Това никак не е добре. Проблемът в цялата история е, че дори и да открием истината, това пак няма да ни е от полза. Някой може да е бутнал баба си по стълбището през 1912, но това да не ни върши работа през 1937.
— Не, не, ще ни бъде от полза — окуражи го Поаро. — Сам го знаете много добре.
Батъл бавно кимна.
— Разбирам какво имате предвид — отвърна. — Същият почерк.
— Да не би да искате да кажете — обади се госпожа Оливър, — че и предишната жертва е била прободена с нож?
— Може и да не е толкова жестоко, госпожо Оливър — обърна се към нея комисарят. — Но не се съмнявам, че по принцип престъплението ще бъде от същия тип. Може да се различава в подробностите, но в основата си ще бъде същото. Звучи странно, но престъпниците винаги се издават по това.
— Човекът е животно, лишено от оригиналност — заключи Еркюл Поаро.
— Жените — обади се госпожа Оливър — са способни на голямо разнообразие. Лично аз никога не бих извършила две престъпления по един и същи начин.
— А не повтаряте ли сюжетите си? — попита Батъл.
— Убийство сред лотосите — промърмори Поаро. — Уликата на свещения восък.
Ариадни Оливър се извърна към него, а в погледа й се четеше възхищение.
— Браво на вас! Страшно сте умен! Тези две книги наистина са с абсолютно еднаква фабула, само че никой досега не го е забелязал. В едната става дума за откраднати документи по време на неофициално празненство на министри от кабинета, а в другата има убийство в едно бунгало сред каучуковите плантации на остров Борнео.
— Само че повратната точка и на двете истории е една и съща — каза детективът. — Един от вашите най-добри трикове. Стопанинът на бунгалото подготвя собственото си убийство, а министърът подготвя кражбата на собствените си документи. В последната минута се намесва друго лице и превръща измамата в реалност.
— Много ми хареса последната ви книга, госпожо Оливър — каза Батъл. — Онази, в която всички началници на полицейски участъци ги застрелват едновременно. Е, имате някои пропуски при описването на полицейските порядки. Зная, че държите на точността, та си мислех дали…
Тя го прекъсна: