Выбрать главу

— Е, всеки си има своите предпочитания. Аз не си падам много по такива тънкости, не подобават на стила ми.

— А какъв е вашият стил, господин комисар?

На проблясването в погледа на Поаро Батъл отвърна с подобаваща искра в своя.

— Аз съм праволинеен, честен и старателен офицер, който най-добросъвестно изпълнява задълженията си — ето моя стил. Без превземки, без глезотии, почтено потене и здрав труд. Муден и малко глуповат — това е определението за мен.

Детективът вдигна чаша.

— Да пием за нашите методи и нека съвместните ни усилия се увенчаят с успех.

— Очаквам полковник Рейс да ни поднесе нещо интересно за Деспард — каза комисарят. — Той разполага с голям брой източници на информация.

— А госпожа Оливър?

— Там работата е малко несигурна. Тази жена ми е доста приятна. Може да говори глупости, но е симпатична. Освен това жените могат да узнаят за себеподобните си такива неща, които мъжете не могат. Така че тя може да се добере до нещо полезно.

Те се разделиха. Батъл се върна в Скотланд Ярд, за да даде по-нататъшни нареждания, а Поаро се запъти към Глостър Теръс 200.

Доктор Робъртс поздрави госта си с комично повдигнати вежди.

— Двама детективи за един ден — каза. — Не ми остава нищо друго, освен да очаквам белезници тази вечер.

Поаро се усмихна.

— Уверявам ви, доктор Робъртс, че отделям еднакво внимание на всеки от вас четиримата.

— О, за това мога да ви бъда само признателен. Цигара?

— Ако не възразявате, предпочитам от моите.

Детективът запали една от своите малки руски цигари.

— Е, с какво мога да ви бъда полезен? — попита домакинът.

Около минута Поаро пали цигарата си, а после попита:

— Умеете ли добре да наблюдавате човешката природа, докторе?

— Не зная. Навярно да, нали съм лекар.

— Така си мислех и аз. Просто си казах: „Един лекар постоянно трябва да изучава пациентите си — изражението им, цвета на лицето, дали дишат учестено, някакви тревожни признаци, — лекарят забелязва тези неща автоматично, забелязва ги несъзнателно дори!“ Затова и реших — доктор Робъртс е човекът, който ще ми помогне.

— С най-голямо удоволствие. Какъв е проблемът?

Поаро извади от малко куфарче три внимателно сгънати листа с резултати от бридж.

— Това са първите три робера от онази вечер — поясни. — Ето първия, воден от госпожица Мередит. Бихте ли ми казали — вижте ги, за да си припомните, — какви бяха наддаванията и как премина всяка игра?

Робъртс зяпна от почуда.

— Шегувате ли се, мосю Поаро? Че как мога да си спомня?

— Не можете ли? Много ще съм ви признателен, ако си спомните. Да вземем първия робер. При първото раздаване се е стигнало до маншова игра на купи или пики или пък другата страна е влязла с петдесет.

— Момент да погледна — това е първото раздаване. Да, струва ми се, че защитаваха манш на пики.

— А следващото раздаване?

— Предполагам, че един от нас с влязъл с петдесет точки, само че не мога да си спомня кой и на какво. Ама, мосю Поаро, как може да очаквате да помня такива неща?

— Не си ли спомняте някои от наддаванията? Може би някое разиграване?

— Направих голям шлем — това го помня. При това с контра. Помня и как влязох доста на три без коз — наистина беше доста. Само че това беше по-късно.

— Помните ли с кого играехте тогава?

— С госпожа Лоримър. Помня, че много се мръщеше. Сигурно не остана очарована от моето наддаване.

— И не можете да си спомните други разигравания или наддавания?

Робъртс се засмя.

— Драги ми мосю Поаро, как може да очаквате подобно нещо? Първо става убийство, което е достатъчно, за да заличи и най-впечатляващата игра от съзнанието ти, а като допълнение оттогава съм изиграл най-малко още половин дузина робера.

Поаро имаше съкрушен вид.

— Съжалявам — каза лекарят.

— Няма значение — бавно изрече детективът. — Надявах се да си спомните някои от раздаванията, защото мислех, че те биха помогнали при припомнянето на други неща.

— Какви неща?

— Ами например това, че партньорът ви напълно обърква един най-обикновен без коз или че противникът ви подарява няколко неочаквани ръце, след като не тръгва по най-очевидния начин.

Изражението на доктор Робъртс изведнъж стана сериозно и той се наведе напред.