— Сигурно съм ви разочаровала — спокойно изрече госпожа Оливър. — Свикнала съм. Няма значение. Сега важното е да докажем, че Робъртс го е извършил!
— Нима можем да го направим? — попита Ан.
— О, я без пораженчески настроения, Ан — извика Рода Доус. — Мисля, че госпожа Оливър е прекрасна. Естествено е тя да знае всичко за тези неща. Ще постъпи точно както Свен Хиерсон.
Изчервявайки се леко при споменаването на нейния прочут финландски детектив, писателката каза:
— Трябва да го направим и аз ще ви кажа защо, мило дете. Да не би да искате хората да си помислят, че вие сте го извършили?
— А защо ще мислят така? — попита Ан и цялата се изчерви.
— Знаете какви са хората! — каза госпожа Оливър. — Тримата невинни ще бъдат подозирани точно толкова, колкото и виновният.
Ан Мередит каза бавно:
— Все още не разбирам защо дойдохте именно при мен, госпожо Оливър?
— Защото според мен другите двама нямат значение! Госпожа Лоримър по цял ден виси в клубовете и играе бридж. Жени като нея сигурно са направени от желязо — те спокойно могат да се погрижат за себе си! Освен това е стара и няма да има никакво значение, ако някой я заподозре. Докато за едно момиче е по-различно, защото животът е пред него.
— Ами майор Деспард? — попита Ан.
— Ха! — възкликна госпожа Оливър. — Че той е мъж! Изобщо не се притеснявам за него. Мъжете много добре се грижат за себе си, повярвайте ми. Освен това на майора му харесва да се бори с опасности. Сега може да изпита удоволствието от това у дома си, а не в Иравади или може би Лимпопо? Разбирате ме, нали? Онази жълта африканска река, по която толкова си падат мъжете. Не, изобщо не се тревожа за тези двамата.
— Много сте любезна — бавно изрече Ан.
— Това, което се случи, е чудовищно — обади се Рода. — Ан е направо съкрушена, госпожо Оливър. Много е чувствителна. А според мен вие сте напълно права. Много по-добре ще е да се предприеме нещо, вместо да седим със скръстени ръце.
— Разбира се — каза госпожа Оливър. — Да ви кажа право, досега не бях се натъквала на истинско убийство. И ако трябва да бъда честна докрай, истинското убийство никак не ми е по вкуса. Свикнала съм аз да дърпам конците — ако разбирате какво искам да кажа. Само че не съм съгласна да остана извън играта, а онези трима мъже да се забавляват сами. Винаги съм казвала, че ако начело на Скотланд Ярд имаше жена…
— Да? — Рода се наведе с полуотворена уста. — Ако вие бяхте начело на Скотланд Ярд, какво щяхте да направите?
— Щях да арестувам доктор Робъртс веднага и…
— Да?
— Само че не съм шеф на Скотланд Ярд — рече посетителката. — Аз съм просто една обикновена гражданка…
— О, не сте — почти извика Рода в малко обърканото си желание да направи комплимент.
— Ето ни сега нас — продължи госпожа Оливър, — три обикновени жени. Да видим какво можем да направим с общи усилия.
Ан Мередит кимна замислено, а после каза:
— Защо според вас доктор Робъртс го е направил?
— Просто е такъв човек — отвърна тя без колебание.
— А не мислите ли… — Ан се поколеба. — Не би ли могъл един лекар… Имам предвид, че щеше да му е по-лесно с някаква отрова.
— В никакъв случай. Дали ще е отрова или някакво лекарство — това веднага ще насочи всички към него. Ама я ги вижте само как оставят кутии с опасни лекарства по колите си из цял Лондон и как лесно ги крадат оттам. Не, точно защото е лекар, той ще се погрижи да не използва нищо от този род.
— Разбирам — каза Ан с известно съмнение. После продължи: — Но защо ще е искал да убива господин Шейтана? Имате ли някаква идея?
— Идея? Пълна съм с идеи! И точно там е проблемът. Моят постоянен проблем. Никога не мисля само за един сюжет, а винаги за най-малко пет. Страшно мъчително е, когато трябва да избирам между тях. Мога да измисля поне шест отлични причини за убийство. И пак опираме до това, че не зная как да разбера коя е вярната. Да кажем, че Шейтана е давал пари назаем. Имаше много мазен вид. Робъртс е бил в лапите му и го е убил, защото не е можел да плати дълга си. Или пък Шейтана е съсипал живота на дъщеря му или сестра му. Или Робъртс е бил женен едновременно за две жени и Шейтана го научава. Или пък се е оженил за втора братовчедка на Шейтана и чрез нея ще наследи парите му. Или пък… колко станаха?
— Четири — отвърна Рода.
— Или… а, тази е направо чудесна — да предположим, че Шейтана е знаел някаква тайна от миналото на Робъртс. Не зная дали забелязахте, мила моя, но той каза нещо много особено на вечерята, след което настана доста неловка пауза.