— Един ден му кипна чайникът — призна Елси. — Само че, ако ме питат, тогава си беше и болен. Точно след това и умря.
— Да, спомням си. Умря от нещо странно, нали?
— Нещо японско, дето го хвана от една нищо и никаква четка за бръснене. Ама как може никой да не обръща внимание на тези работи? Оттогава не съм докоснала нищо японско.
— Английското си е най-добро, така зная аз — поучително каза сержантът. — Та значи той и докторът се скарали, така ли?
Елси кимна. Явно беше обзета от удоволствието да си припомни старите скандали.
— Със зъби и нокти се нахвърлиха един срещу друг. Поне господарят. А доктор Робъртс си кротуваше. Само каза: „Глупости“ и „Какво ви е прихванало?“.
— Сигурно е било в дома на Крадък, нали?
— Да. Току-що беше пратила да го повикат пак и тогава двамата с господаря се счепкаха. В този момент пристигна докторът и господарят се нахвърли върху него.
— Какво му каза?
— Е, не съм подслушвала, разбира се. Караха се в спалнята на господарката. Като усетих, че нещо ще става, взех кофата и се заех със стълбището. За нищо на света не можех да изпусна такъв случай.
Сержант О’Конър одобри постъпката й, като в същото време си мислеше колко добре е, че бе подходил към Елси по неофициален път. Ако трябваше да я разпитва в полицията, сигурно щеше да вдигне олелия до бога, че не е чула и думичка.
— Та казвам аз — продължи Елси, — доктор Робъртс си кротуваше, а пък господарят се беше развикал.
— Какво му казваше? — попита О’Конър, като това беше вторият му опит да подразбере нещо повече за най-важното.
— Направо си го ругаеше — изрече Елси.
— Как точно?
Нямаше ли това момиче да си послужи най-сетне с някоя конкретна дума?
— Ами аз не му разбирах всичко — призна си тя. — Казваше едни такива дълги думи като „непрофесионално поведение“, „възползване от ситуацията“ и други подобни. Точно така, чух го да казва как щял да зачеркне доктор Робъртс от… как беше? Май че от Медицинския регистър. Нещо такова.
— Точно така — каза О’Конър. — Да се оплаче до Медицинския съвет.
— Нещо такова. А пък господарката пищеше най-истерично: „Никога не си ме обичал! Ти ме пренебрегна! Изостави ме!“ Чух я да казва и как доктор Робъртс бил истински добър ангел към нея. Тогава лекарят влезе с господаря в будоара, затвори вратата на спалнята и му каза направо: „Добри ми човече, не виждате ли, че жена ви е истеричка? Не се чува какво приказва. Ще ви кажа истината — този случай много ме измъчи, търпението ми се изчерпи и отдавна да съм го зарязал, ако така не пове… повеля… беше дълга дума… повеляваше дългът ми.“ Това му каза. И още, че не трябвало да се пристъпва границата между лекар и пациент. Успя да поукроти господаря и тогава рече: „Ще закъснеете за работа. По-добре е да тръгвате. Обмислете нещата на спокойствие и се надявам да разберете, че се лъжете. Само да си измия ръцете, преди да отида при следващия си пациент. Помислете пак, драги приятелю. Уверявам ви, че всичко е плод на обърканата фантазия на жена ви.“ А господарят каза: „Не зная какво да мисля.“ Тогава той излезе и аз затърках яко, но не ме забеляза. После си помислих, че не изглежда добре. А докторът си подсвиркваше и си миеше ръцете в будоара, където имаше топла и студена вода. След малко излезе с чантата си, както винаги ми каза няколко приятни думи и слезе по стълбите, все така весел, както обикновено. Затова съм сигурна, че не е направил нещо нередно. За всичко е виновна тя.
— И след това Крадък заболя от синя пъпка?
— Да, мисля, че вече я беше хванал. Господарката много се грижи за него, но той умря. На погребението имаше чудни венци.
— А след това? Доктор Робъртс идва ли пак при госпожа Крадък?
— Не, любопитко! Виждам, че нещо не ви е симпатичен. Нали ви казвам, че нямаше нищо. Ако е имало, щеше да се ожени за нея след смъртта на господаря, нали така? Обаче не го направи. Да не е глупак. Разбра я колко струва. Тя счупи телефона да го търси, ама него все го нямаше. А после продаде къщата, на нас ни връчиха предупреждения и тя замина за Египет.
— И през цялото това време не сте виждали доктор Робъртс?
— Не. Тя обаче ходи при него за… как му казваха… за ваксинация срещу тиф. Върна се с ей такава подута ръка. Ако ме питат, той й е дал да разбере, че нищо няма да излезе. Тя не му звъни повече, ами си тръгна много весела и с цял куп нови дрехи — все едни такива светли, макар да беше посред зима. Ама тя каза, че там било много горещо.