Отведоха ги до кабинета на комисаря. Батъл седеше зад едно бюро и изглеждаше по-вдървен от всякога.
— Точно като съвременна скулптура — подшушна Оливър на Поаро.
Батъл стана, здрависа се с двамата и ги покани да седнат.
— Реших, че е време да се видим — каза. — Вие ще искате да чуете докъде съм стигнал, а и аз бих искал да чуя същото от вас. Очакваме само полковник Рейс и…
Точно в този момент вратата се отвори и полковникът влезе.
— Съжалявам за закъснението, Батъл. Как сте, госпожо Оливър? Здравейте, мосю Поаро. Извинявайте, че ви накарах да чакате, но утре заминавам и имах неотложна работа.
— Къде заминавате? — попита Ариадни.
— Малко на лов — към Балучистан.
Детективът отбеляза с иронична усмивка:
— Там има малко размирици, нали така? Ще трябва да внимавате.
— Разбира се — отвърна сериозно Рейс, но в очите му се появиха игриви пламъчета.
— Имате ли нещо за нас, сър? — попита Батъл.
— Получих информация относно Деспард. Ето я. И той побутна една папка. — Пълно е с дати и места. Предполагам, че повечето нямат отношение по случая. Не го уличават в нищо. Деспард се очертава доста стабилен човек, с неопетнена репутация. Ползвал се с обичта и доверието на местните жители навсякъде. Едно от африканските му имена, където обичат да прикачват подобни дълги прозвища, е „Човекът, който си държи устата затворена и отсъжда справедливо“. Според общото мнение на белите Деспард е Пука Сахиб13. Отличен стрелец. Хладнокръвен. Предвидлив човек, на когото може да се разчита — това е общото мнение.
Тези думи не впечатлиха особено Батъл и той попита:
— Някаква внезапна смърт да е свързана с него?
— Поисках да се обърне специално внимание на този въпрос. Открихме само, че веднъж спасил свой приятел от лапите на разярен лъв.
Батъл въздъхна.
— Не ми трябват подобни героични дела.
— Много сте упорит, Батъл. Попаднахме само на един случай, който би могъл да ви свърши работа — пътешествие във вътрешността на Южна Америка. Деспард придружавал професор Лъксмор, известния ботаник, и жена му. Професорът почнал от треска и го погребали някъде по горното течение на Амазонка.
— От треска, така ли?
— От треска. Ще бъда откровен е вас. Един от местните носачи (който пък бил изгонен за кражба) разказвал, че професорът не умрял от треска, а бил застрелян. Никой обаче не обърнал внимание на думите му.
— Сигурно му е дошло времето.
Рейс поклати глава.
— Само ви предоставям фактите. Помолихте за тях, сега ги имате, но шансът да заложа на Деспард като герой от онази вечер е нищожен. Той е бял човек, Батъл.
— И поради това не е способен да убие, така ли?
Полковникът се поколеба.
— Не е способен на това, което аз бих нарекъл убийство — отвърна.
— Сиреч би могъл да убие човек заради причини, които за него биха били основателни, така ли?
— Ако е така, то тези причини наистина биха били основателни.
Комисарят поклати глава.
— Не може едни хора да съдят други хора, нито да се саморазправят с тях.
— Но знаете, че това се случва, Батъл.
— Аз съм на мнение, че не трябва да се случва. Какво ще кажете, мосю Поаро?
— Съгласен съм с вас, Батъл. Никога не съм гледал с добро око на убийството.
— По какъв забавен начин се изразявате — обади се госпожа Оливър. — Все едно, че говорите за лов на лисици или как се ловят птици заради перата им. Не смятате ли, че има хора, които би трябвало да бъдат убити?
— Много е вероятно.
— Ами тогава?
— Вие не разбирате. Не ме тревожи толкова жертвата, а ефектът върху характера на убиеца.
— А на война?
— На война човек не упражнява правото си на лична присъда. Това именно е опасното. Щом в главата на някого влезе мисълта, че той може да решава кой трябва да живее и кой — да умре, тогава този човек почти вече се е превърнал в най-опасния вид убиец — в арогантния престъпник, който не убива заради материална изгода, а заради идея. Той започва да се мисли за Господ Бог.
Полковник Рейс се надигна.
— Съжалявам, че не мога да остана, но ме чака много работа. Иска ми се да видя края на тази история. Но не бих се учудил, ако това не стане. Дори и да откриете извършителя, ще се окаже почти невъзможно да се докаже. Предоставих ви фактите, които искахте, но според мен Деспард не е вашият човек. Не вярвам някога да е убивал. Шейтана може да е дочул някакви слухове за смъртта на професор Лъксмор, но допускам, че това е всичко. Деспард е бял човек и не вярвам някога да е отнемал чужд живот. Това е моето мнение, а смея да твърдя, че знам нещичко за хората.