— Прибегнали сте до вашата способност хладнокръвно да преценявате шансовете за успех. Да, разбирам.
— Започнахме да играем бридж — продължи Лоримър с глас, лишен от емоции. — Най-сетне ми се предостави възможност — бях мор. Поразходих се из стаята и отидох до камината. Шейтана бе задрямал. Погледнах към другите — бяха погълнати от играта. Наведох се — и го направих… — Гласът й потрепна леко, но веднага си възвърна невъзмутимостта. — Казах му нещо. Сетих се, че може да ми послужи като алиби. Споменах нещо за огъня и се престорих, че той ми отговаря, а после казах още нещо: „Съгласна съм с вас. И аз не обичам радиатори.“
— Той не извика ли?
— Не. Като че ли изхриптя леко — това беше всичко. Подобен звук би могъл да се възприеме като говор.
— И тогава?
— Тогава се върнах към масата за бридж. Тъкмо играеха последната ръка.
— Просто седнахте и продължихте да играете?
— Да.
— И интересът ви към играта не отслабна ни най-малко, за да можете да ми възпроизведете почти всички наддавания и изиграни ръце два дни по-късно?
— Не — простичко отвърна тя.
— Epatant! — възкликна Поаро.
Той се облегна назад и кимна с глава няколко пъти. После рязко смени посоката на нейното движение и силно я тръсна.
— И все пак има нещо, мадам, което не разбирам.
— Да?
— Струва ми се, че пропускам нещо. Вие сте жена, която внимателно претегля и обмисля всичко. Решавате, че поради някаква причина ще поемете голям риск. И го поемате — при това успешно. А после, няма и две седмици, променяте решението си. Откровено казано, мадам, тук нещо не е наред.
Устните й се извиха в усмивка.
— Напълно сте прав, мосю Поаро. Има нещо, което не ви е известно. Каза ли ви госпожица Мередит, че се видяхме?
— Доколкото си спомням, било е около дома на госпожа Оливър.
— Струва ми се, че да. Но аз имам предвид самата улица. С Ан Мередит се срещнахме на Харли Стрийт.
— А! — Той я изгледа внимателно. — Започвам да разбирам.
— Надявах се на това. Бях ходила при един известен лекар, който само потвърди подозренията ми. — Усмивката й стана още по-широка. В нея вече нямаше и следа от горчивина. — Не ми остава да играя още много бридж, мосю Поаро. О, той не ми го каза точно така, разбира се, а се постара да скрие истината. С малко повече грижи и прочие, и прочие, можело да живея още няколко години. Само че нямам намерение да полагам никакви грижи. Не съм такъв човек.
— Да, да, започвам да разбирам — каза Поаро.
— Имаше значение, разбира се — един месец, може би два, не повече. И тогава, тъкмо когато си тръгвах от този специалист, срещнах Ан Мередит. Поканих я на чай. — Тя помълча, а после продължи: — В края на краищата аз не съм толкова лоша жена. Пиехме чай, а аз не преставах да мисля. С действието си онази вечер не само лиших от живот човека Шейтана (нещо непоправимо), но в различна степен повлиях неблагоприятно върху живота на трима души. Поради моето деяние доктор Робъртс, майор Деспард и Ан Мередит (никой от тях не ми е причинявал нищо лошо) бяха подложени на голямо изпитание, дори на опасност. Това поне можех да поправя. Не съм сигурна дали съм се чувствала силно трогната от положението на доктор Робъртс или майор Деспард, макар че ги очакваше значително по-дълъг живот от мен. Те бяха мъже и можеха да се погрижат за себе си. Ала когато погледнах Ан Мередит… — Тя се поколеба, а после бавно продължи: — Ан Мередит е още момиче. Животът е пред нея, а тази проклета история можеше да я погуби… Подобна мисъл не ми се нравеше… И тогава, мосю Поаро, аз осъзнах, че това, за което вие намекнахте, се е сбъднало. Не можех повече да мълча. Затова ви позвъних днес…
Изминаха няколко минути.
Еркюл Поаро се наведе напред. Загледа втренчено, при това съвсем умишлено, госпожа Лоримър. Тя му отвърна с кротък и спокоен поглед.
Най-сетне той проговори:
— Госпожо Лоримър, сигурна ли сте, уверена ли сте (ще ми кажете истината, нали?), че убийството на господин Шейтана не е било планирано предварително? Не сте ли планирали всичко преди? Не отидохте ли на вечерята с ясен план за убийството?
Тя го изгледа за миг, после поклати глава и отвърна:
— Не.
— Значи не сте планирали убийството предварително?
— Разбира се, че не.
— Тогава… тогава… О, вие ме лъжете! Не може да не ме лъжете!
Гласът й прозвуча студено: