— Жени срещу мъже — каза Лоримър, като заемаше мястото си и вече умело размесваше картите. — Какво ще кажете за синята колода, госпожице Мередит? Добре е да знаете, че държа на мнението си.
— Трябва непременно да спечелите — обади се госпожа Оливър, чиито феминистки чувства не издържаха. — Докажете на мъжете, че не могат да се налагат постоянно.
— Ами, няма никаква надежда за клетите момичета — подхвърли доктор Робъртс, като се зае да размесва другата колода. — Струва ми се, че вие раздавате, госпожо Лоримър.
Майор Деспард не бързаше да заеме мястото си. Той се бе втренчил в Ан Мередит така, сякаш току-що бе открил, че тя е забележително симпатична.
— Сечете, моля — нетърпеливо се обади госпожа Лоримър.
Той се сепна и като поднесе извиненията си, раздели на две колодата, която тя му подаваше.
Лоримър започна да раздава с опитна ръка.
— В съседната стая има още една маса за бридж — каза господин Шейтана.
Той се отправи към другата врата и останалите четирима го последваха в един неголям, но чудесно обзаведен салон за пушене, където ги очакваше маса за карти.
— Налага се да хвърлим чоп — каза полковник Рейс.
Домакинът поклати глава.
— Аз не играя. Бриджът не е сред игрите, които ми доставят удоволствие.
Другите запротестираха и заявиха готовността си да не играят, ала той прояви непоколебимост и в края на краищата те седнаха около масата. Двойките се оформиха така — Поаро и госпожа Оливър срещу Батъл и Рейс.
Шейтана остана край тях още малко. Той се усмихна мефистофелски, когато видя картите, при които Ариадни обяви две без коз, а след това безшумно се отправи към другата стая.
Играчите там бяха навлезли съвсем сериозно в играта и бързо обявяваха един след друг: „Едно каро“, „Пас“, „Три спатии“, „Три пики“, „Четири кари“, „Контра“, „Четири купи“.
Той ги загледа и устните му се разтеглиха в лукава усмивка.
После прекоси стаята и се настани в голямо кресло до камината. Внесоха поднос с напитки, който бе поставен на съседна масичка. Отраженията на пламъците танцуваха по кристалните запушалки.
Прочут майстор на ефектите, Шейтана бе направил така, че стаята да изглежда осветена само от камината. Малък лампион до креслото му светеше достатъчно, ако искаше да чете. Дискретно поставените лампи потапяха стаята по-скоро в сумрак, отколкото в светлина. Малко по-силна лампа имаше само над масата за карти, откъдето долитаха монотонните наддавания.
— Едно без коз — рече ясно и отчетливо госпожа Лоримър.
— Три купи — агресивно отговори доктор Робъртс.
— Пас — тихият глас беше на Ан Мередит.
Обаждането на Деспард винаги се предхождаше от кратка пауза. Впечатлението обаче беше не за човек, който мисли бавно, а такъв, който иска да е сигурен в думите си.
— Четири купи.
— Контра.
С лице, огряно от игривите пламъци, Шейтана се усмихваше.
Усмивката не слизаше от лицето му. Клепачите му леко помръднаха…
Явно доволен от организираното празненство, той се забавляваше.
— Пет кари. Манш и робер — каза полковник Рейс. — Чудесен партньор сте — обърна се той към Поаро. — Не вярвах, че ще успеете. Имахме късмет, че не тръгнаха с пика.
— Нямаше да промени кой знае колко нещата — обади се не без известно великодушие полицейският комисар Батъл.
Той бе обявил пики. Неговата партньорка, госпожа Оливър, имаше пика, но „нещо й бе подсказало“ да атакува спатия, като резултата от това бе катастрофален.
Полковникът погледна часовника си:
— Дванайсет и десет. Още една игра?
— Ще ме извините — каза полицейският комисар, — но аз съм свикнал да си лягам навреме.
— Аз също — обади се и Еркюл Поаро.
— Тогава да сметнем резултата — предложи Рейс.
Равносметката от петте робера за вечерта бе съкрушителна победа за представителите на мъжкия пол. Госпожа Оливър бе вътре с три лири и седем шилинга. Най-много бе спечелил полковник Рейс.
Госпожа Оливър умееше да губи. Тя се разплати с останалите без съжаление.
— Тази вечер всичко беше против мен — каза тя. — Случва се понякога. А само да знаете вчера какви прекрасни карти ми идваха. Три пъти поред имах по сто и петдесет от оньори.