— Е?
Настъпи пауза, а после майор Деспард проговори тихо (вече се беше изправил и сега стоеше като войник на парад, обърнал своето издължено и интелигентно лице към Батъл):
— Струва ми се, че всеки от нас е ставал от масата — да си долее чашата или да сложи дърва в огъня. Лично аз ставах и заради двете. Когато ходих до камината, Шейтана спеше в креслото си.
— Спеше?
— Да, така ми се стори.
— Възможно е — каза Батъл. — Но е възможно също така вече да е бил мъртъв. След малко ще се заемем с това. А сега ще ви помоля да преминете в съседната стая. — После се обърна към човека до себе си: — Полковник Рейс, надявам се, че ще ни придружите, нали?
Рейс бързо кимна в знак на съгласие.
— Разбира се, господин комисар.
Четиримата бавно преминаха през вратата.
Госпожа Оливър се отпусна в едно кресло в отдалечения край на стаята и тихо заплака.
Батъл вдигна телефона и се обади на някого. След малко каза:
— Полицията ще пристигне скоро. Натовари мен със случая. Съдебният лекар ще дойде след малко. Според вас, мосю Поаро, откога е мъртъв той? Лично аз бих казал малко повече от час.
— Не възразявам. Уви, няма кой да удостовери това с точност, няма кой да каже: „Този човек е мъртъв от един час, двайсет и пет минути и четирийсет секунди.“
Батъл кимна разсеяно.
— Той седеше точно пред камината, а това малко променя нещата. Повече от час, но не повече от два и половина часа — мога да се закълна, че лекарят ще каже точно това. Никой не е чул нищо, никой не е видял нищо. Удивително! Доста отчаяна постъпка. Спокойно е можел да извика.
— Само че не е извикал. Убиецът е имал късмет. Съгласен съм с вас, mon ami — наистина отчаяна постъпка.
— Имате ли нещо предвид относно мотива, мосю Поаро? Някаква идея?
Детективът изрече бавно:
— Да, струва ми се, че бих могъл да посоча някои съображения. Кажете ми, Шейтана намеквал ли ви е нещо по-особено за поканата тази вечер?
Комисарят го изгледа с любопитство.
— Не, мосю Поаро. Не ми спомена нищо. Защо?
Чу се звънецът на входа, последва и чукане по външната врата.
— Това са хората от полицията — каза Батъл. — Отивам да ги посрещна. После ще поговорим пак. Трябва да се заловя за работа.
Поаро кимна.
Батъл излезе от стаята.
Госпожа Оливър продължаваше да хлипа.
Поаро се приближи към масата за бридж. Без да докосва нищо, той огледа резултата от игрите, като един-два пъти поклати глава.
— Глупав човек! О, колко глупав човек — промърмори. — Да се облече като дявол, за да плаши хората. Quel enfantilage4!
Вратата се отвори. Влезе съдебният лекар с чанта в ръка. След него се показа местният инспектор, който говореше с Батъл. Влезе и фотографът. В преддверието стоеше униформен полицай.
Обичайната процедура при разследване на едно престъпление бе в пълен ход.
Четвърта глава
Първи убиец?
Еркюл Поаро, госпожа Оливър, полковник Рейс и комисар Батъл се намираха около масата в трапезарията. Беше час по-късно. Трупът вече беше огледан, фотографиран и изнесен. Специалистът по отпечатъците също си беше тръгнал.
Комисарят погледна към Поаро:
— Бих искал да чуя какво ще ми кажете, преди да влязат четиримата от другата стая. Според вас поканата тази вечер е криела някакъв замисъл, така ли?
Съвсем внимателно и подробно Поаро предаде разговора си с Шейтана в Уесекс Хаус.
Комисарят сви устни и почти подсвирна.
— Значи експонати, а? Убийци в плът и кръв, охо! Искате да кажете, че точно това е имал предвид, а не да се е пошегувал с вас?
Детективът поклати глава.
— О, не, в никакъв случай. Шейтана беше човек, който се гордееше с мефистофелското си отношение към живота. Беше изключително суетен. И същевременно глупав — затова е и мъртъв.
— Разбирам — отговори комисар Батъл и се замисли. — Вечеря за осем души и самия него. Ще рече четирима „детективи“ и четирима убийци, така ли?
— Невъзможно! — извика госпожа Оливър. — Абсолютно невъзможно. Никой от тези хора не може да е престъпник.
Батъл замислено поклати глава.
— Не бъдете толкова сигурна, госпожо Оливър. Видът на убийците и тяхното поведение почти не се различават от тези на останалите хора. Много често те изглеждат симпатични, скромни, възпитани и благоразумни.