— Изглежда, всички ми четат пощата. — Преглътнах и се опитах да потисна порива да го убия.
— Това смущава ли те? — Палците му останаха върху гърлото ми, докато останалите му пръсти се заровиха по-дълбоко в основата на черепа ми. — Несъмнено би искал да я видиш отново. Тя също би искала да те види. Като че ли в думите ѝ се долавя копнеж по дома, не мислиш ли?
— Не знам. Текстът беше съвсем кратък.
— Понякога и на мен ми става мъчно за дома. Липсва ми река Рейн, бирата и културата на Щраус и Гьоте. Но и в новата ми страна има много неща, които обичам. Обичам река Нил. Обичам чая ви от хибискус. И разбира се, обожавам историята ви. Гробниците на фараоните. Древните богове и монументи. Културата, която ни е дала писмото, хартията, счетоводството, пирамидите...
Думите му заглъхнаха, когато стисна по-силно гърлото ми. Знаех, че този човек може да ме нарани по-брутално и дълготрайно от който и да било от досегашните ми мъчители.
— Всъщност единственият проблем на Египет са египтяните — каза докторът.
— Моля? — Държах главата си вдигната високо, за да облекча натиска на палците му.
— Станали сте глупав и мързелив народ от толкова нашествия. Мечтаете отново да бъдете велики. Но някой трябва да ви събуди.
Той ме плесна силно и пред очите ми проблесна бяла светлина.
— Побоят част от медицинския преглед ли е? — попитах и проверих с език за разклатени зъби.
— Проверявам устойчивостта ти на болка, за да видя дали и ти си твърдоглав като приятеля си хер Гарфийлд. — Ощипа ме под брадичката. — Не се притеснявай, че ще издадеш твърде много. Гарфийлд се разприказва много охотно за теб след десетина минути.
— Щом сте научили от него всичко, което ви интересува, защо ме разпитвате?
Той се засмя одобрително. От носа му се подаваха няколко къси черни косъмчета. Съдейки по цялостната му грижа за външния вид, бях сигурен, че ще се ужаси, ако му кажех за тях. Само че не виждах смисъл да го правя.
— Хер Гарфийлд не е никак добре. — Докторът прибра слушалката зад вратовръзката си. — Както знаеш, получи тежка травма, когато падна в кабинета на директора онзи ден.
— Значи го наричате „падане“, така ли?
— Да. Поставих му диагноза перитонит. Което може да доведе до тежки усложнения. Знаеш ли какво представлява това заболяване?
— Не.
— Това е възпаление на тъканите в корема, което може да предизвика инфекция на кръвта. Много е болезнено на пипане, както сигурно се досещаш. Може би си го чул как пищеше по време на прегледа.
Поклатих глава.
— Искам правата ми да бъдат спазени, както повелява Женевската конвенция.
— Ходя да карам ски в Женева. — Отново оголи зъби. — Тоест, ходех преди. Което е жалко. Може би трябва да започна да ходя да се гмуркам в Дахаб.
Контрастът между светлосините му очи и потъмнената му кожа започваше да ме плаши също толкова, колкото острите метални инструменти на масичката отстрани. Запитах се дали би ми разказвал всичко това, ако имаше намерение да ме остави да изляза от тази стая.
— Но да се върнем на темата — каза той. — Приложихме на хер Гарфийлд ново лечение, което разработих в родината си, за пациенти с увредени тъкани около органите. Наричаме го „мехът“.
Чак сега забелязах самоделна въздушна помпа, поставена на масичката зад скалпелите, ножиците и пинсетите. Приличаше повече на домакинско пособие или саморъчно направен инструмент на уличен музикант с нагънатите си като акордеон страни и дългия черен гумен маркуч, закачен за острия му метален връх.
— На теория, когато напълним телесните кухини с въздух, това ще облекчи напрежението върху възпалените тъкани. — Той взе уреда в ръце с гордост. — Проблемът е, че натискът на въздуха върху самите органи може да предизвика още по-силни болки. Всъщност непоносими болки.
Потреперих, като че ли вече усещах как въздухът изпълва празните пространства вътре в мен.
— Чувал съм да описват, че усещането е, все едно органите ти се подуват и избухват в тялото ти.
— Звучи непоносимо — казах възможно най-спокойно.
— Не говори глупости, Али Хасан. Нямаш представа какво можеш и какво не можеш да понесеш, докато не го изпиташ лично.
— Но какъв е смисълът? — попитах аз. — Ако съсипете вътрешните органи на човек, той как ще свидетелства?
— Признавам, този въпрос е напълно логичен. Но повечето хора са готови да кажат всичко, само и само болката да спре.
— Тогава защо просто не си съчините фалшиви свидетелски показания и не ги припишете на когото си поискате? — попитах предизвикателно. — Защо изобщо си правите труда да говорите с мен?